Касандра Клеър - Принцеса с часовников механизъм

— Човек може да обича две деца. Ала с романтична любов може да отдаде сърцето си само на едного — отвърна Улси. — Такава е природата на Ерос, нали? Така твърдят романите, макар самият аз да нямам опит в това отношение.

— С времето разбрах нещо за романите — рече Теса.

— И какво е то?

— Че не са верни.

Улси повдигна лекичко едната си вежда.

— Ти си интересно създание. Бих казал, че ми е ясно какво виждат у теб двете момчета, но… — Той сви рамене. Върху раздрания му от боя жълт халат се бе проточила дълга ивица кръв. — Жените са нещо, което никога не съм разбирал.

— Какво у тях ви се струва толкова загадъчно, господине?

— Най-вече — смисълът от тях.

— Е, все трябва да сте имали майка.

— Някоя ме е родила, да — каза Улси без особен ентусиазъм. — Почти не си я спомням.

— Може и да е така, но без жена изобщо не бихте съществували, нали? Колкото и безполезни да ви се струваме, ние сме по-умни, по-решителни и по-търпеливи от мъжете. Вие може и да сте по-силни, но жените издържат повече.

— Това ли правиш и ти? „Издържаш“? Без съмнение една сгодена жена би трябвало да е по-щастлива. — Очите му се впиха пронизващо в нея. — „Ако едно сърце се раздели против себе си, то не ще може да устои“, както казват. Обичаш и двамата и това те раздира.

— Дом — поправи Теса.

Едната вежда на Улси подскочи.

— Моля?

— „Ако един дом се раздели против себе си, този дом не ще може да устои.“ 10 10 Цитат от Новия завет, Марк 3:25. — Бел.прев. Не сърце. Навярно е по-добре да не се опитвате да използвате цитати, които не знаете съвсем.

— А за теб навярно ще е по-добре да престанеш да се самосъжаляваш — рече той. — Огромен късмет е човек да срещне дори една голяма любов в живота. Ти си открила две.

— Казва онзи, който няма нито една.

— Ох! — Улси сложи ръка върху сърцето си и залитна назад, сякаш щеше да припадне. — Гълъбчето можело да хапе. Много добре, ако не искаш да обсъждаме лични теми, защо не поговорим за нещо по-общо? Като природата ти, например. Магнус изглежда убеден, че си магьосница, но аз не съм толкова сигурен. Според мен у теб тече и кръв на феи, защото какво друго е превъплътяването, ако не магия на илюзиите? А кой няма равен на себе си в магията и илюзиите, ако не феите?

Теса се замисли за синьокосата фея на тържеството у Бенедикт, която бе заявила, че познава майка й, и дъхът й спря за миг. Преди обаче да успее да каже каквото и да било, на вратата се показаха Магнус и Уил, който, както можеше да се очаква, беше окървавен и намръщен. Той погледна първо Теса, а след това Улси и се изсмя.

— Май беше прав, Магнус. Теса не я грози опасност от негова страна. Виж, за обратното не съм толкова сигурен.

— Теса, миличка, остави ръжена — каза магьосникът и протегна ръка. — Улси може да бъде отвратителен, но съществуват по-добри начини за справяне с настроенията му.

С един последен свиреп поглед към върколака, Теса подаде ръжена на Магнус. След това отиде да си вземе ръкавиците, а Уил — палтото и наоколо настана бъркотия от движение и гласове. Теса чу как Улси се разсмя, но не му обърна почти никакво внимание — то цялото беше насочено към спътника й. По изражението му вече й беше станало ясно, че каквото и да си бяха казали двамата с магьосника насаме, то не беше решило проблема с наркотика на Джем. Уил имаше измъчен и мъничко страшен вид. От кръвта, опръскала високите му скули, синевата на очите изпъкваше още повече.

Магнус ги изпрати до входната врата, където хладният вятър блъсна Теса като вълна. Тя опъна ръкавиците си и кимна за довиждане на магьосника, който затвори вратата, оставяйки ги с Уил сами в нощта.

Темза проблясваше от другата страна отвъд дърветата, улицата и дигата, а газените фенери по моста „Батърсий“ осветяваха водата — нощен пейзаж в синьо и златно. Сянката на каретата се виждаше под дърветата до портата. Над тях луната ту се появяваше, ту изчезваше между облаците, плаващи по небето.

Уил беше съвършено неподвижен.

— Теса…

Гласът му беше особен и някак задавен. Тя бързо се приближи до него и вдигна поглед към лицето му. Обикновено променливо като лунната светлина, сега то сякаш се беше вкаменило.

— Магнус каза ли, че ще помогне? — попита го шепнешком.

— Ще се опита, но… начинът, по който ме гледаше… беше му жал за мен, Тес. Това означава, че няма надежда, нали? Ако дори Магнус смята, че усилията ни са обречени, няма какво да направя, нали?

Теса сложи ръка върху неговата. Той не помръдна. Толкова бе странно да е така близо до него, да усеща познатото му присъствие, след като в продължение на месеци се бяха избягвали един друг и почти не бяха разговаряли. Той дори бе отказвал да срещне очите й. А ето че сега беше тук и миришеше на сапун и дъжд, на кръв и Уил…