Касандра Клеър - Принцеса с часовников механизъм

— Хм — изсумтя Магнус и се извърна от огъня. — Разбирам, че трябва да те поздравя, Теса.

— Аз…

— За годежа ти с Джеймс Карстерс.

— О! — Тя се изчерви и вдигна ръка към гърлото си, където носеше подаръка от Джем — медальона на майка му. — Да. Благодаря.

Уил по-скоро почувства , отколкото видя как Улси мести очи между тях тримата и умът, скрит зад тези очи, изследва, вади си заключения, забавлява се .

Раменете на младежа се напрегнаха.

— На драго сърце ще ти предложа нещо в замяна — съобщи той. — Този път. Друга услуга или каквото поискаш. За уин фена. Ако става въпрос за пари, мога да уредя… тоест, бих могъл да опитам…

— Може и да съм ви помогнал преди — поде Магнус, — но това… — Въздъхна. — Помислете , и двамата. Ако някой изкупува уин фена в страната, значи си има причина да го прави. А кой има причина да го прави?

— Мортмейн — прошепна Теса, преди Уил да успее да го каже. Той все още помнеше разговора си с Джем:

„Хората на Мортмейн изкупуват запасите от уин фен в Ийст Енд. Убедих се в това. Ако го свършиш, а той е единственият, който го предлага…“

„Можем да се окажем в негова власт — бе казал Джем. — Освен ако, разбира се, не искаш да ме оставиш да умра, което би било най-разумното, всъщност.“

Ала с достатъчно уин фен, за да им стигне за цяла година, Уил бе решил, че не ги грози опасност. Беше помислил, че Мортмейн ще открие друг начин да ги тормози и измъчва, защото несъмнено щеше да види, че планът му не може да сработи. И през ум не му беше минало, че запаси за една година биха могли да свършат за осем седмици.

— Не искаш да ни помогнеш — заяви Уил. — Не искаш да се окажеш в положението на враг на Мортмейн.

— Е, можеш ли да го виниш? — Улси се изправи във вихрушка от жълта коприна. — Какво бихте могли да му предложите, което да си струва риска, на който ще се изложи?

— Ще ви дам всичко — каза Теса с нисък глас, при чийто звук Уил изтръпна до кости. — Абсолютно всичко, ако само ни помогнете да спасим Джем.

Магнус стисна шепа от черната си коса.

— Господи, ама че сте и двамата. Мога да поразпитам наоколо. Да проследя някои от по-необичайните търговски маршрути. Старата Моли…

— Бях при нея — прекъсна го Уил. — Нещо така я е наплашило, че отказва дори да изпълзи от гроба си.

Улси изсумтя.

— И този факт не ти говори нищо, малки ловецо на сенки? Наистина ли си заслужава всичко това, само и само да удължите живота на приятеля си с някой и друг месец, най-много година? Той така или иначе ще умре. И колкото по-скоро се случи това, толкова по-скоро можеш да имаш годеницата му, онази, в която си влюбен. — Той обърна развеселения си поглед към Теса. — Несъмнено броиш с голямо нетърпение дните, докато той издъхне.

Уил не беше сигурен какво точно се случи след това; изведнъж над всичко сякаш се спусна бяла пелена, а монокълът на Улси полетя през стаята. Главата на Уил се удари в нещо, върколакът беше под него, ритайки и ругаейки, и двамата се търкаляха по килима. Остра болка прониза китката му, когато Улси го одра. От това главата му най-сетне се проясни и той си даде сметка, че върколакът го беше притиснал към земята; очите му бяха станали жълти, зъбите му, остри като ками, бяха оголени и готови да го ухапят.

— Престанете! Спрете! — Теса, която все още бе до камината, беше грабнала един ръжен.

Давейки се, ловецът на сенки сложи ръка върху лицето на Улси и го оттласна от себе си. Долноземецът изкрещя и изведнъж тежестта изчезна от гърдите на Уил — Магнус беше вдигнал върколака и го беше бутнал настрани. След това ръцете на магьосника сграбчиха младежа за якето и той усети как го издърпват от стаята. Улси се взираше след тях, притиснал ръка до лицето си, където сребърният пръстен на Уил беше изгорил скулата му.

— Пусни ме! Пусни ме! — Уил се съпротивляваше, ала хватката на Магнус беше като стомана. Той прекоси коридора и го вкара в една полуосветена библиотека. Момчето най-сетне се отскубна, в същия миг, в който магьосникът го пусна, в резултат на което залитна не особено изящно и се блъсна в облегалката на един диван, тапициран с червено кадифе. — Не мога да оставя Теса сама с Улси…

— Непорочността й едва ли е в опасност точно в неговата компания — сухо отбеляза Магнус. — Улси ще се държи добре, което едва ли може да се каже и за теб.

Уил бавно се обърна, бършейки кръвта от лицето си.

— Гледаш ме сърдито — каза той. — Приличаш на Чърч, точно преди да ухапе някого.

— Да се сбиеш с главата на Претор Лупус… — горчиво отвърна Магнус. — Знаеш ли какво би направила глутницата му с теб, стига само да има оправдание? Ти май наистина искаш да умреш, а?