Касандра Клеър - Принцеса с часовников механизъм

Улси въздъхна, сякаш се предава.

— Магнус — извика той. — Твоето синеоко момче е тук.

В коридора зад него се разнесоха стъпки и магьосникът се появи в пълно вечерно облекло, сякаш идваше от бал. Колосана бяла риза и ръкавели, черен фрак и коса, която приличаше на груба тъмна коприна. Очите му се местеха между Уил и Теса.

— На какво дължа оказаната чест в тази късна доба?

— Услуга — каза Уил, но побърза да се поправи, когато веждите на Магнус подскочиха нагоре: — Въпрос.

Улси въздъхна и се отдръпна от вратата.

— Е, добре. Заповядайте в гостната.

Никой не им предложи да си свалят шапките или връхните дрехи и когато влязоха в гостната, Теса си махна ръкавиците и застана близо до огъня, протегнала ръце към него и потръпвайки лекичко. Косата й беше влажна плетеница от къдрици върху тила й и Уил си наложи да извърне поглед, преди да си е припомнил какво е усещането да сложи ръце там и да почувства как кичурите се увиват около пръстите му. В Института, където вниманието му беше отвличано от Джем и останалите, му беше по-лесно да не забравя, че не бива да мисли за нея по този начин. Ала тук, където имаше усещането, че се изправя срещу целия свят с Теса до себе си… чувството, че тя е тук заради него, а не, както беше разумно да се предположи, заради здравето на своя годеник, това беше почти невъзможно.

Улси се метна в едно кресло с тапицерия на цветя. Беше свалил монокъла от окото си и сега го въртеше около пръста си на дългата му златна верижка.

— Просто нямам търпение да чуя за какво става дума.

Магнус се приближи до камината и се облегна на полицата над нея, същинско олицетворение на млад джентълмен в нехайна домашна обстановка. Стаята беше боядисана в бледосиньо и украсена с картини, изобразяващи сиви скали, искрящи сини морета и хора в класически облекла. На Уил му се стори, че разпознава една репродукция на Алма-Тадема… или поне трябваше да е репродукция, нали така?

— Не зяпай стените, Уил — подхвърли Магнус. — От месеци насам не си се вясвал. Какво те води тук сега?

— Не исках да те притеснявам — промърмори той, което беше истина, но само донякъде. След като магьосникът бе доказал, че проклятието, което Уил вярваше, че тегне над него, не съществува, го беше избягвал — не понеже му беше ядосан, нито защото повече нямаше нужда от него, а защото видът на Магнус му причиняваше болка. Беше му написал кратко писмо, в което обясняваше какво се бе случило и че тайната му вече не е тайна. Беше споменал годежа на Джем и Теса. И го беше помолил да не му пише в отговор. — Но това… това е истинска криза.

Очите на Магнус се разшириха.

— Каква криза?

— Става дума за уин фен — обясни Уил.

— Всемогъщи боже — обади се Улси. — Не ми казвай, че глутницата ми отново е започнала да го взема?

— Не — отвърна младежът. — Защото не е останало нищо за вземане.

По лицето на магьосника си пролича, че започва да му просветва и Уил се зае да обясни положението, доколкото му беше възможно. Докато му разказваше, изражението на Магнус се промени толкова, колкото би се променило и това на котарака Чърч, когато някой му говореше. Магьосникът просто го наблюдаваше със златистозелените си очи.

— А без уин фен? — попита Магнус, когато Уил свърши разказа си.

— Джем ще умре — обади се Теса и се извърна от огнището. Бузите й бяха порозовели — дали от топлината, или от притеснение, Уил не беше сигурен. — Не веднага, но… до седмица. Тялото му не може да се справи без прашеца.

— Как го взема? — намеси се Улси.

— Разтворен във вода. Или пък го вдишва… Какво общо има това? — попита Уил.

— Нищо. Просто се чудех. Демонските наркотици са интересно нещо.

— За нас, които обичаме Джем, прашецът е нещо повече от „интересно нещо“. — Теса вирна брадичка и Уил си спомни как веднъж й бе казал, че прилича на Бодицея. Тя беше безстрашна и той я обожаваше заради това, дори когато смелостта й служеше, за да защити любовта й към друг мъж.

— Защо дойдохте при мен? — тихо попита Магнус.

— И преди сте ни помагали — каза Теса. — Помислихме си, че навярно бихте могли отново да го направите. Помогнахте с Де Куинси… както и на Уил с неговото проклятие…

— Не мислете, че съм постоянно на ваше разположение — заяви Магнус. — Помогнах с Де Куинси, защото Камила го поиска, а на Уил, защото той ми предложи услуга в замяна. Аз съм магьосник. И не служа на ловците на сенки безплатно.

— Аз не съм ловец на сенки. — Думите на момичето бяха последвани от мълчание.