Касандра Клеър - Принцеса с часовников механизъм

— Умно момче — рече консулът. — Искам да сторите нещо за мен. Направете го и дори имението Лайтууд да бъде конфискувано, аз ще се погрижа да запазите честта и името си, земите си в Идрис и мястото си сред ловците на сенки.

— Какво искате да направим?

— Да наблюдавате Шарлот. И най-вече кореспонденцията й. Да ми казвате какви писма получава и изпраща, особено ако са от Идрис.

— Искате да я шпионираме — равнодушно каза Гидеон.

— Не искам още изненади като тази с баща ви — отвърна консулът. — Тя не трябваше да крие заболяването му от мен.

— Нямаше друг избор — каза Гидеон. — Това беше условието на тяхното споразумение…

Консулът сви устни.

— Шарлот Брануел няма никакво право да сключва споразумения от такъв мащаб, без да се допита до мен. Аз съм по-висшестоящ от нея. Не бива и не може да ме прескача по този начин. Тя и онази групичка в Института се държат, сякаш са независима държава със свои собствени закони. Само вижте какво се случи с Джесамин Лъвлис. Тя предаде всички ни и това едва не ни погуби. Малката Грей е дете на фея или на магьосник, и мястото й изобщо не е в Института, независимо от нелепия й годеж. А що се отнася до Уил Херондейл… той е лъжец и разглезен хлапак, който ще свърши като престъпник, ако изобщо доживее да порасне. — Консулът млъкна за миг, дишайки тежко. — Шарлот може и да управлява мястото като феодално владение, но то не е такова. То е Институт и като такъв се отчита пред Съвета. Както ще сторите и вие.

— Шарлот не е направила нищо, с което да заслужи подобно предателство от моя страна — заяви Гидеон.

Консулът размаха пръст пред лицето му.

— Точно за това говоря. Лоялността ви не е към нея; не може да бъде към нея. А към мен. Трябва да бъде към мен. Не го ли разбирате?

— И ако откажа?

— Тогава ще изгубите всичко. Дом, земи, име, потекло, цел…

— Ще го направим — рече Гейбриъл, изпреварвайки брат си. — Ще я наблюдаваме и ще ви докладваме.

— Гейбриъл… — започна Гидеон и брат му се обърна към него.

— Не. Това е твърде много. Разбирам, че не искаш да се превърнеш в лъжец, ала преди всичко дължим вярност на семейството си. Семейство Блекторн ще изхвърлят Татяна на улицата, а тя няма да изкара дълго там, тя и детето…

По-големият от двамата Лайтууд пребледня.

— Татяна очаква дете?

Въпреки ужаса на ситуацията, Гейбриъл почувства мимолетен пристъп на задоволство, задето знаеше нещо, което не беше известно на брат му.

— Да. Щеше да го знаеш, ако все още беше част от семейството ни.

Гидеон се огледа наоколо, сякаш търсеше някое познато лице, а после отново се обърна безпомощно към брат си и консула.

— Аз…

Консул Уейланд се усмихна студено първо на единия, а после и на другия.

— Е, споразумяхме ли се, господа?

След един дълъг миг Гидеон кимна.

— Ще го направим.

Гейбриъл едва ли щеше да забрави скоро изражението, изписало се върху лицето на консула при тези думи. В него имаше задоволство, но не и изненада — очевидно не бе очаквал нещо по-различно (нито пък по-добро) от момчетата Лайтууд.

— Кифлички? — повтори Теса невярващо.

Софи, която беше коленичила пред решетката на камината с парцал и кофа сапунена вода, се усмихна.

— С перце да ме бяха бутнали, щях да падна, толкова бях изненадана — потвърди тя. — Дузини кифлички. Под кревата, корави като камък.

— Мили боже!

Теса се плъзна до ръба на леглото и се облегна назад. Всеки път, когато Софи идваше да почисти стаята й, тя трябваше да полага усилие да не отиде да й помогне. На няколко пъти се беше опитала да го направи, но след като прислужницата я беше възпряла за четвърти път — нежно, ала твърдо — тя най-сетне се беше отказала.

— И ти се ядоса?

— Разбира се, че се ядосах! — отвърна Софи. — Да ми създава цялата тази допълнителна работа, да ме кара да разнасям подносите нагоре-надолу по стълбите, а после да ги крие по този начин… изобщо няма да се учудя, ако в края на есента завъдим мишки.

Теса кимна, за да покаже, че напълно осъзнава сериозността на опасността от гризачи.

— Но не те ли ласкае поне мъничко, че е стигнал дотам, само и само да те види?

Софи се изпъна.

— Изобщо не ме ласкае. Гидеон не мисли. Той е ловец на сенки, а аз — мундан. Не мога да очаквам нищо от него. В най-най-добрия случай би могъл да поиска да ме направи своя любовница, когато се ожени за някоя като него.

Гърлото на Теса се сви при спомена за Уил на онзи покрив и как й предлага именно това — срам и безчестие — и колко дребна и нищожна се бе почувствала тя. Всичко бе лъжа, но въпреки това споменът все още й причиняваше болка.