Касандра Клеър - Принцеса с часовников механизъм

— Не — продължи Софи, поглеждайки към зачервените си, загрубели от работа ръце. — По-добре е изобщо да не мисля за тези неща. Така ще си спестя разочарованието.

— Мисля, че двамата Лайтууд са по-добри — рече Теса.

Софи отметна косата от лицето си и пръстите й докоснаха лекичко белега, който пресичаше бузата й.

— Понякога ми се струва, че никой мъж не е по-добър.

Братята Лайтууд не отрониха нито дума, докато каретата им трополеше по улиците на Уест Енд на път към Института. Дъждът се беше усилил и така барабанеше по покрива, че Гейбриъл се съмняваше дали някой би го чул, дори ако беше казал нещо.

Гидеон се взираше в обувките се и не вдигна поглед, докато се връщаха в Института. Когато сградата изникна пред тях от дъжда, консулът се пресегна покрай по-малкия брат и им отвори вратата.

— Имам ви доверие, момчета — заяви той. — А сега вървете и направете така, че Шарлот също да ви се довери. И не споменавайте на никого за разговора ни. Що се отнася до този следобед — прекарали сте го с Братята.

Без да каже нищо, Гидеон слезе от каретата, последван от Гейбриъл. Ландото обърна и се изгуби с трополене в сивия лондонски следобед. Небето беше жълтеникаво-черно, ситните капки на дъжда — тежки като оловни сачми, а мъглата така гъста, че Гейбриъл едва различи портата на Института, когато тя се затвори зад каретата. И определено не видя ръцете на брат си, когато той го сграбчи за яката и го издърпа зад ъгъла.

За малко да падне, когато Гидеон го притисна към каменната стена на старата църква. Бяха близо до конюшнята, полускрити от една подпорна колона, която обаче изобщо не ги предпазваше от дъжда. Студени капки се сипеха върху главата и шията на Гейбриъл и му влизаха в яката.

— Гидеон… — опита да се възпротиви той, подхлъзвайки се върху калните плочки.

— Не говори. — Очите на брат му бяха огромни и сиви в мътната светлина, прошарени едва-едва със зелено.

— Имаш право — понижи глас Гейбриъл. — Трябва да съгласуваме историята си. Когато ни попитат какво сме правили този следобед, отговорите ни трябва да са съвършено еднакви, иначе няма да ни повярват…

— Казах да не говориш . — Гидеон прикова раменете на брат си до стената, достатъчно силно, за да го накара да изохка от болка. — Няма да разкажем на Шарлот за разговора си с консула. Ала също така няма и да я шпионираме . Гейбриъл, ти си ми брат и аз те обичам. Бих сторил всичко, за да те защитя. Но няма да продам душата ти, нито пък своята.

Гейбриъл се взря в него. Косата на Гидеон беше подгизнала от дъжда и капките се процеждаха в яката на палтото му.

— Може да умрем на улицата, ако откажем да изпълним това, което консулът иска от нас.

— Няма да лъжа Шарлот.

— Гидеон…

— Не видя ли изражението му? — прекъсна го Гидеон. — Когато се съгласихме да шпионираме за него, да предадем гостоприемството на дома, който ни подслони? Изобщо не беше учуден. И за миг не е имал съмнение, защото не очаква нищо друго, освен измяна, от онези, които носят името Лайтууд. Това е нашето наследство. — Пръстите му се сключиха още по-здраво около ръцете на брат му. — Животът не е просто оцеляване. Ние сме нефилими, имаме достойнство. Ако ни отнеме това, тогава наистина няма да имаме нищо.

— Защо? — попита Гейбриъл. — Защо си толкова сигурен, че трябва да вземем страната на Шарлот?

— Защото тази на баща ни бе погрешна. Защото познавам ръководителката на Института. Защото от месеци живея тук сред тях и знам, че са добри хора. Защото Шарлот Брануел никога не е проявила към мен друго, освен доброта. А и Софи я обича.

— А ти обичаш Софи.

Гидеон стисна устни.

— Тя е мундан и прислужница — каза Гейбриъл. — Не разбирам какво очакваш да излезе от това, Гидеон.

— Нищо — рязко отсече брат му. — Не очаквам нищо. Но след като смяташ, че би трябвало да очаквам нещо, значи татко ни е възпитал да вярваме, че трябва да постъпваме правилно само когато очакваме нещо в замяна. Няма да изменя на думата, която дадох на Шарлот. Така стоят нещата, Гейбриъл. Ако не ти харесва, ще те отпратя да живееш с Татяна и семейство Блекторн. Сигурен съм, че ще те приютят. Но няма да лъжа Шарлот.

— О, ще го направиш — възрази Гейбриъл. — И двамата ще го сторим. Но ще измамим и консула.

Гидеон присви очи, от ресниците му се процеждаха дъждовни капки.

— Какво искаш да кажеш?

— Ще сторим това, което консулът поиска и ще четем кореспонденцията на Шарлот. Ала онова, което ще му докладваме, няма да бъде вярно.