Касандра Клеър - Принцеса с часовников механизъм

— Ако така или иначе ще му докладваме неверни неща, защо изобщо трябва да четем писмата й?

— За да знаем какво да не кажем — обясни Гейбриъл и усети влага в устата си. Имаше такъв вкус, сякаш се беше отцедила от покрива на Института — горчива и мръсна. — За да не би случайно да му издадем истината.

— Ако ни открият, ни очакват крайно сурови последствия.

Гейбриъл изплю глътка дъждовна вода.

— Тогава ми кажи едно. Готов ли си да поемеш риска от сурови последствия заради обитателите на Института? Защото аз… аз го правя заради теб и защото…

— Защото?

— Защото сбърках. Сгреших за баща ни. Вярвах в него, а не трябваше. — Той си пое дълбоко дъх. — Допуснах грешка и искам да я поправя и ако трябва да си платя за нея, съм готов да го сторя.

Гидеон го изгледа продължително.

— Това ли планираше от самото начало? Когато се съгласи на условията на консула в „Сребърните стаи“, това ли беше замислил?

Гейбриъл извърна очи от брат си и погледна към мокрия двор. В съзнанието си отново видя себе си и Гидеон, много по-малки от сега, застанали там, където Темза минаваше през края на имението им. Батко му му показваше безопасните места през мочурливата почва — винаги той му показваше сигурните пътеки. Имаше време, когато двамата си имаха пълно доверие и макар че Гейбриъл не бе сигурен кога то бе отминало, от тази загуба сърцето го болеше повече, отколкото от загубата на баща му.

— Ще ми повярваш ли — горчиво рече той, — ако ти кажа „да“? Защото това е истината.

Гидеон остана неподвижен в продължение на още един дълъг миг. След това Гейбриъл усети, че го придърпват напред, лицето му — притиснато в мокрото вълнено палто на брат му, който го прегръщаше силно и шептеше, докато се полюшваше напред-назад в дъжда:

— Всичко е наред, братленце. Всичко ще бъде наред.

До: Членовете на Съвета

От: Консул Джосая Уейланд

Много добре, господа. В такъв случай ви моля единствено за малко търпение и да не действате прибързано. Ако се нуждаете от доказателства, ще ви предоставя такива. Скоро отново ще ви пиша по този въпрос.

До: Консул Уейланд

От: Гейбриъл и Гидеон Лайтууд

Уважаеми господине,

Дълбоко сме ви благодарни, че ни възложихте задачата да държим под око поведението на госпожа Брануел. Жените, както знаем, трябва да бъдат следени изкъсо, за да не кривнат от правия път. С огромна печал трябва да ви съобщим, че имаме възмутителни новини.

Управлението на домакинството е най-важният дълг на една жена, така, както най-ценната женска добродетел е пестеливостта. Госпожа Брануел обаче изглежда пристрастена към пръскането на пари и не я е грижа за нищо друго, освен за просташка показност.

Макар да е облечена скромно, когато вие посещавате Института, със съжаление трябва да докладваме, че в свободното си време тя се труфи с най-фина коприна и най-скъпи украшения. Поискахте от нас, и макар да ни беше неприятно да се натрапим в личните дела на една дама, ние го сторихме. Бихме ви предали и най-малките подробности от писмото й до нейната модистка, но се боим, че то може да се окаже твърде много за вас. Ще се задоволим с това да ви кажем, че средствата, харчени за шапки, са съизмерими с годишните приходи на голямо имение или малка държава. Не разбираме как една толкова дребна жена би могла да се нуждае от толкова много шапки. Малко вероятно е по тялото й да са скрити допълнителни глави.

Бихме сметнали за прекалено неджентълменско да коментираме облеклото на една дама, ако не беше пагубният ефект, който то има върху нашите задължения. Тя икономисва от нуждите на домакинството и то до най-ужасна степен. Всеки ден вечеряме с овесена каша, докато тя седи на масата, накичена със скъпоценни камъни и финтифлюшки. Както можете да се досетите, това далеч не е подобаваща храна за вашите безстрашни ловци на сенки. Толкова сме изнемощели, че миналия четвъртък за малко да бъдем победени от един бегемот, демон, който, както знаете, се състои предимно от полутечна субстанция. На върха на силите си и поддържани от добра храна, всеки от нас с лекота би могъл да смаже под ботуша си дузина бегемоти наведнъж.