Касандра Клеър - Принцеса с часовников механизъм

— Не, не е сън. — Джем се изправи и застана пред нея. Бледите му ръце бяха сплетени пред тялото и Теса не можеше да не си припомни, че именно така й беше направил предложение — застанал пред леглото, в което седеше тя, вдигнала невярващ поглед към него, точно както сега.

Той бавно разтвори ръце и върху дланите му, също като върху бузите, Теса видя големи черни руни. Не познаваше Кодекса достатъчно добре, за да ги различи, но инстинктивно разбра, че това не са руните на обикновен ловец на сенки. Тези говореха за много по-голямо могъщество.

— Каза ми, че е невъзможно — прошепна тя. — Че не би могъл да станеш Мълчалив брат.

Той се извърна от нея. В движенията му също имаше нещо различно, нещо от плавното плъзгане на Мълчаливите братя, което беше едновременно прекрасно и плашещо. Какво правеше? Нима му беше непоносимо да я погледне?

— Казах ти онова, което вярвах — рече, обърнат към прозореца, и докато гледаше профила му, Теса забеляза, че лицето му вече не бе така болезнено слабо както преди. Скулите му не бяха толкова изпъкнали, нито вдлъбнатините на слепоочията му — толкова тъмни. — И наистина беше така. Уин фенът в кръвта ми не позволяваше руните на Братството да бъдат поставени върху мен. — Теса видя как гърдите му се повдигат и спускат под одеждите с цвят на пергамент и това почти я сепна — нуждата да дишаш й се струваше толкова човешка. — Всички опити, правени някога, да спра постепенно уин фена, едва не ме убиха. Когато престанах да го вземам, защото не ми беше останала и прашинка, почувствах как тялото ми започва да се разпада, отвътре навън. И си помислих, че вече нямам нищо за губене. — Интензивността в гласа на Джем го сгряваше… нима имаше човещина в тона му, пукнатина в бронята на Братството? — Помолих Шарлот да повика Мълчаливите братя и да поиска да ми сложат руните си в последния възможен миг — мига, в който животът напускаше тялото ми. Знаех, че руните можеха да направят така, че да умра в агония. Ала това беше единственият шанс.

— Каза, че не искаш да бъдеш Мълчалив брат. Че не искаш да живееш вечно…

Джем беше направил няколко крачки и сега стоеше до тоалетката й. Посегна и взе нещо метално и проблясващо от една плитка кутийка за бижута — ангелът й с часовников механизъм, осъзна с учудване Теса.

— Вече не тиктака. — Тонът му беше далечен, гладък и хладен като камък, и младата жена не можеше да го разгадае.

— Сърцето му го няма. Когато се преобразих в ангела, аз го освободих от механичния му затвор. Той вече не живее вътре. Не ме защитава повече.

Пръстите на Джем се сключиха около ангела и крилата се забиха в дланта му.

— Трябва да ти кажа — рече той. — Когато чух за искането на Шарлот да дойда тук, то беше в разрез с моите желания.

— Не искаше да ме видиш?

— Не. Не исках да ме гледаш по начина, по който го правиш сега.

— Джем… — Теса преглътна и усети върху езика си горчилката на отварата, която той й беше дал да пие. Вихрушка от спомени, мракът под Кадер Идрис, селцето, обгърнато от пламъци, ръцете на Уил около нея… Уил . Ала тя бе вярвала, че Джем е мъртъв. — Джем — повтори отново, — когато те видях жив там, под Кадер Идрис, помислих, че е сън или лъжа. Мислех, че си умрял. Това беше най-страшният миг в живота ми. Повярвай ми, моля те, повярвай ми, че душата ми ликува отново да те види, а си мислех, че никога вече няма да те зърна. Просто…

Джем пусна металния ангел и тя видя кръвта по линиите на дланта му, там, където връхчетата на крилата го бяха порязали през руните.

— Аз съм нещо странно за теб. Не съм човек.

— За мен ти винаги ще бъдеш човек — прошепна Теса. — Но сега не мога да видя в теб моя Джем.

Той затвори очи. Девойката бе свикнала под тях да има тъмни сенки, но и те бяха изчезнали.

— Нямах избор. Теб те нямаше и вместо мен, Уил тръгна да те търси. Не се боях от смъртта, но се страхувах да ви изоставя. И това бе единственият ми изход. Да живея, да се изправя и да се бия.

В гласа му се беше прокраднал мъничко цвят — под хладната откъснатост на Мълчаливите братя, у него все още имаше страст.

— Давах си сметка какво ще изгубя — продължи той. — Някога ти разбра музиката ми. А сега ме гледаш така, сякаш изобщо не ме познаваш. Сякаш никога не си ме обичала.

Теса отметна завивката и стана. Което беше грешка. Начаса й се зави свят и коленете й се подкосиха. Вдигна ръка, за да се залови за една от колоните на леглото и вместо това установи, че стиска пергаментовите одежди на Джем. Той се бе втурнал към нея с изящната безшумна стъпка на Братята, която бе като виещ се дим, и сега ръцете му бяха около нея и я подкрепяха.