Касандра Клеър - Принцеса с часовников механизъм

— Теса! — Уил скочи на крака, но тя вече се бе отпуснала безсилно в леглото, дишайки тежко.

То бе по-силно от него — той извика отчаяно Шарлот, като дете, което се е събудило от кошмар; извика я така, както не го бе правил, когато все още беше дете и се събуждаше в непознатия Институт, копнеещ за утеха, която знаеше, че не бива да търси.

Шарлот се появи тичешком, както Уил открай време знаеше, че ще дойде, стига да я повикаше. Пристигна, останала без дъх и уплашена. Един поглед към девойката в леглото и към младия мъж, стиснал ръката й, и Уил видя как ужасът се оттегля от лицето й, заменен от безмълвна тъга.

— Уил…

Той нежно издърпа ръката си от тази на любимата си и се обърна към вратата.

— Шарлот, никога не съм те молил да използваш положението си като глава на Института, за да ми помогнеш…

— Положението ми не може да излекува Теса.

— Напротив. Трябва да доведеш Джем.

— Не мога да поискам това — каза Шарлот. — Джем току-що започна службата си в Града на тишината. Наскоро посветените Братя не бива да напускат града в продължение на цялата първа година…

— Той дойде да се бие.

Шарлот отметна една къдрица, която бе паднала над лицето й. Понякога, както в този момент, изглеждаше много млада, макар че по-рано, докато разговаряше с инквизитора в гостната, не беше така.

— Решението беше на брат Енох.

Увереност накара Уил да изпъне гръб. В продължение на толкова години се бе съмнявал в това, което се криеше в собственото му сърце. Но не и сега.

— Теса се нуждае от Джем. Познавам Закона и знам, че той не може да си дойде у дома, но… от Мълчаливите братя се очаква да прекъснат всяка връзка със света на смъртните, преди да се присъединят към Братството. Законът повелява и това. Връзката между Теса и Джем не беше прекъсната. Как би могла тя да се върне в света на смъртните, ако не може да види годеника си за последен път?

Шарлот не отговори веднага. Върху лицето й беше легнала сянка, която Уил не можеше да разгадае. Без съмнение тя също го искаше — заради Джем, заради Теса, заради двама им?

— Много добре — заяви тя най-сетне. — Ще видя какво мога да направя.

— О, за бога! — промърмори Софи, докато минаваше покрай кухнята. Трябваше ли Бриджет да избира все такива злокобни песни и то — все с името на Уил в тях? Сякаш горкото момче не беше страдало достатъчно…

Една сянка изникна от тъмнината.

— Софи?

Тя изписка и едва не изпусна четката, която държеше. Магическа светлина припламна в сумрачния коридор и девойката видя две познати сиво-зелени очи.

— Гидеон! — възкликна тя. — Всемогъщи боже, за малко да ме уплашиш до смърт.

Той придоби разкаяно изражение.

— Съжалявам. Просто исках да ти пожелая лека нощ… а и ти се усмихваше, докато идваше насам. Реших, че…

— Мислех си за господаря Уил — каза тя и отново се усмихна при вида на смаяното му изражение. — Само преди една година, ако ми кажеше, че някой го тормози, щях да остана ужасно доволна, ала сега му съчувствам. Това е всичко.

Гидеон изглеждаше отрезвен.

— Аз също му съчувствам. Всеки ден, в който Теса не се събужда, можеш да видиш как частица от живота му се отцежда от него.

— Само ако господарят Джем беше тук… — въздъхна Софи. — Но него го няма.

— Напоследък трябва да свикваме да живеем без страшно много неща. — Гидеон докосна лекичко бузата й. Пръстите му бяха мазолести, загрубели. Не бяха гладките пръсти на джентълмен. Девойката му се усмихна. — По време на вечерята изобщо не ме погледна — каза той с тих глас.

И наистина беше така. Бяха вечеряли набързо със студено печено пиле и картофи. Никой нямаше апетит, освен Гейбриъл и Сесили, които се бяха хранили така, сякаш бяха прекарали целия ден в тренировки. И може би наистина беше така.

— Притеснявах се за госпожа Брануел — призна си Софи. — Тя толкова се безпокои за съпруга си и за госпожица Теса, че направо вехне, а бебето… — Младата жена прехапа устни. — Тревожа се — повтори. Не можеше да каже повече. Трудно й бе да се отърси от сдържаността, възпитана в нея през целия й досегашен живот, прекаран в служба, въпреки че сега беше сгодена за ловец на сенки.

— Имаш нежно сърце — рече Гидеон. Пръстите му се плъзнаха по бузата и докоснаха устните й в нежна ласка. След това се отдръпна. — Видях Шарлот да влиза в гостната едва преди няколко минути. Навярно би могла да поговориш с нея за тревогата си?