Касандра Клеър - Принцеса с часовников механизъм

— Все така. — Софи се изправи изящно от стола до леглото и му го отстъпи. — Отново вика в съня си.

— Кого? — попита Уил и начаса съжали, че го е сторил. Несъмнено мотивите му вероятно бяха болезнено очевидни.

Тъмните лешникови очи на прислужницата се извърнаха от неговите.

— Брат си — отвърна тя. — Ако искате да останете насаме с госпожица Грей за малко…

— Да, ако обичаш, Софи.

Девойката поспря до вратата.

— Господарю Уилям…

Уил, който току-що се бе настанил в стола до леглото, я погледна.

— Съжалявам, че през всички тези години мислех и говорех толкова лоши неща за вас — рече младата жена. — Сега разбирам, че сте правели единствено това, което всички се опитваме да правим. Най-доброто, на което сме способни.

Той протегна ръка и я сложи върху тази на Теса, която подръпваше неспокойно завивката.

— Благодаря ти — отвърна, неспособен да погледне Софи в очите. Миг по-късно чу как вратата се затвори тихо зад него.

Погледът му се спря върху Теса. В момента тя бе притихнала, ресниците й потрепваха. Под очите й имаше тъмни сенки, вените рисуваха фина плетеница върху слепоочията и от вътрешната страна на китките й. Когато си я спомнеше как лумва в страховито великолепие, му беше трудно да повярва, че е толкова крехка, ала ето я сега пред него. Ръката й беше топла в неговата, а когато я помилва с опакото на дланта си по бузата, усети, че гори.

— Тес — прошепна той, — Адът е студен. Помниш ли, когато ми го каза? Бяхме в мазето на Къщата на мрака. Всеки друг би изпаднал в паника, а ти ми заяви преспокойно, като някоя гувернантка, че Адът бил покрит с лед. Каква жестока ирония би било, ако те загубя заради Небесния огън.

Теса си пое рязко дъх и за миг сърцето му подскочи… дали го беше чула? Но очите й си останаха затворени.

Пръстите му се сключиха още по-здраво около нейните.

— Върни се — каза той. — Върни се при мен, Теса. Хенри каза, че тъй като си докоснала душата на ангела, навярно сънуваш Рая, небесни градини и огнени цветя. Може би си щастлива в тези сънища. Но аз те моля, тласкан единствено от себичност — върни се при мен, защото не бих понесъл да изгубя цялото си сърце.

Главата й бавно се обърна към него, устните й се разтвориха, сякаш се канеше да проговори. Сърцето му подскочи и той се приведе напред.

— Джем? — каза Теса.

Уил се вцепени, все така — с ръка върху нейната. Очите й се отвориха… сиви като небето преди дъжд, сиви като хълмовете на Уелс. Цветът на сълзите. Тя погледна към него, през него, без изобщо да го вижда.

— Джем… Джем, толкова съжалявам. Само аз съм виновна.

Уил отново се приведе напред. То бе по-силно от него. Теса говореше, при това разбираемо, за първи път от дни насам. Дори и да не говореше на него.

— Не си виновна.

Тя отвърна на допира на ръката му, пръстите й сякаш изгаряха кожата му.

— Напротив — настоя младата жена. — Именно заради мен Мортмейн те лиши от уин фена. Заради мен всички сте в опасност. Трябваше да те обичам, а всъщност съкратих живота ти.

Уил си поемаше дъх на пресекулки. Парчето лед отново се бе забило в сърцето му и той сякаш дишаше около него. И все пак, не беше ревност, а тъга, по-дълбока от всяка, която бе познал дотогава. Помисли си за Сидни Картън. „Спомняйте си понякога, че има един човек, който е готов да даде живота си, за да запази живота на някой, който ви е скъп.“ 45 45 Превод Димитър Стефанов. — Бел.прев. Да, той би го направил за Теса — би умрял, за да запази живота на онези, които са й скъпи… така, както и Джем би го направил за него или пък за Теса, а тя — и за двама им. Те тримата бяха оплетени в почти неразбираема бъркотия, но едно бе сигурно — никой не би могъл да твърди, че не се обичат.

„Достатъчно съм силен за това“, каза си той и нежно повдигна ръката й.

— Животът е повече от това просто да не умреш — рече той. — Има също така и щастие. Ти познаваш своя Джеймс, Теса. Знаеш, че би избрал любовта пред дългия живот.

В отговор девойката завъртя неспокойно глава върху възглавницата.

— Къде си, Джеймс? Търся те в мрака, но не те откривам. Ти си моят годеник, връзката между нас не може да бъде прекъсната. И все пак, когато умираше, аз не бях до теб. Не можах да се сбогувам.

— Какъв мрак? Теса, къде си? — Уил стисна ръката й по-силно. — Помогни ми да те открия.

Изведнъж гърбът на младата жена се изви като дъга, а пръстите й се впиха в неговите.

— Съжалявам! — ахна тя. — Джем… толкова съжалявам… причиних ти зло, ужасно зло…