Касандра Клеър - Принцеса с часовников механизъм

— О, не…

— Софи — каза Гидеон. — Ти не си само прислужница на Шарлот, а си и нейна приятелка. Ако има някого, с когото би говорила, това си ти.

Гостната беше тъмна и студена. В камината не гореше огън, никоя от лампите не беше запалена и нощта бе спуснала покривалото си над стаята, обвивайки я в мрак и сенки. На Софи й беше нужен един миг, докато осъзнае, че една от сенките бе Шарлот — дребничка, безмълвна фигурка в стола зад бюрото.

— Госпожо Брануел — каза Софи, чувствайки се ужасно неловко, въпреки окуражителните думи на Гидеон. Преди два дни с Шарлот се бяха били рамо до рамо в Кадер Идрис, ала сега тя отново бе прислужницата, дошла да почисти камината и да избърше праха в стаята. В ръката си имаше кофа с въглища, в джоба на престилката — кутия с огниво. — Съжалявам… не исках да ви прекъсвам.

— Не прекъсваш нищо, Софи. Поне не нещо важно.

Гласът на Шарлот… Девойката никога не го бе чувала да звучи по този начин. Толкова слаб, така прекършен.

Тя остави въглищата до огъня и се приближи колебливо до своята господарка. Ръководителката на Института бе подпряла лакти върху бюрото, отпуснала глава в ръцете си. Пред нея лежеше отворено писмо с печата на Съвета. Софи изведнъж си припомни, че преди битката в Кадер Идрис консулът им беше заповядал да напуснат Института и сърцето й заби учестено. Но нали бе доказано, че са прави? Несъмнено победата им над Мортмейн би трябвало да анулира присъдата на консула, особено сега, когато той беше мъртъв?

— Всичко… всичко наред ли е, госпожо?

Шарлот махна към писмото — немощен, безнадежден жест. Софи побърза да се приближи и го взе от бюрото.

Госпожо Брануел,

С оглед на кореспонденцията, която сте водили с покойния ми колега, консул Уейланд, навярно ще останете изненадана от това писмо. Клейвът обаче се нуждае от нов консул и след гласуване вие се оказахте водещият избор сред нас.

Давам си сметка, че навярно сте напълно доволна от това да ръководите Института и че може би не проявявате желание да се нагърбите с отговорността на подобен пост, особено с оглед на травмите, получени от съпруга ви по време на храбрата ви битка с Магистъра. И все пак мой дълг е да ви предложа тази възможност, не само защото вие очевидно сте предпочитаният избор на Съвета, но и защото познавайки ви, смятам, че от вас ще излезе един от най-добрите консули, заедно с когото съм имал честта да служа.

— Консул! — ахна Софи и листът изпадна от пръстите й. — Искат да ви направят консул?

— Така изглежда. — Гласът на Шарлот беше апатичен.

— Аз… — Софи не бе сигурна какво да каже. Мисълта за Института в Лондон, ръководен от друг, освен госпожа Брануел, беше ужасна. И все пак, консулският пост беше чест, най-голямата, която Клейвът можеше да окаже, и да види господарката си, удостоена с признанието, което бе заслужила, плащайки толкова висока цена… — Никой не е по-достоен от вас — довърши девойката.

— О, Софи, не. Именно аз реших да отидем в Кадер Идрис. Моя е вината, че Хенри никога вече няма да проходи. Аз му причиних това.

— Той не може да ви обвинява. Сигурна съм, че не ви вини.

— Така е, съпругът ми не мисли така. Но аз се обвинявам. Как бих могла да бъда консул и да изпращам ловци на сенки в битка, за да умрат? Не искам такава отговорност.

Софи взе ръката на господарката си в своята и я стисна.

— Шарлот — каза тя, — невинаги става въпрос да се изпращат ловци на сенки в битка. Понякога се налага и да бъдат възпирани. Вие имате състрадателно сърце и сте много умна. В продължение на години ръководихте Анклава. Разбира се, че сърцето ви се къса заради господин Брануел, но да бъдеш консул не предполага само да отнемаш животи, но и да ги спасяваш. Ако не бяхте вие, ако консул Уейланд бе успял да наложи волята си, колко ловци на сенки щяха да загинат от ръцете на механичните създания на Мортмейн?

Шарлот сведе поглед към зачервената, загрубяла от работа ръка на прислужницата, която стискаше нейната.

— Софи — каза тя, — кога стана толкова мъдра?

Лицето на девойката пламна.

— Научих се от вас, госпожо.

— О, не — заяви ръководителката на Института. — Преди малко ме нарече Шарлот. Като бъдещ ловец на сенки, Софи, от сега нататък ще ме наричаш Шарлот. Освен това ще наемем нова прислужница, която да заеме мястото ти, така че да можеш да посветиш времето си на подготовка за своето Извисяване.

— Благодаря — прошепна девойката. — Е, значи ще приемеш предложението? Ще станеш консул?