Касандра Клеър - Принцеса с часовников механизъм

Уловена като пленница от автоматона, който я държеше отзад, запушил устата й с ръка, Теса бе стояла там, докато Мортмейн тихичко й шепнеше какво ще направи с нея, ако се осмели да извърне очи от селцето. Така че тя бе гледала безпомощно как автоматоните нахлуват в него, посичайки невинните му жители по улиците. Луната се бе издигнала в небето обагрена в червено, докато механичната армия методично подпалваше къща след къща, избивайки семействата, които изскачаха недоумяващи и ужасени навън.

Мортмейн беше избухнал в смях.

— Виждаш ли сега? — бе попитал той. — Тези същества, тези мои създания умеят да мислят, да разсъждават, да планират. Досущ като хора. Само че не могат да бъдат унищожени. Виж там онзи глупак с пушката.

Теса не искаше да поглежда, ала нямаше друг избор. Беше гледала, сурова, със сухи очи, как една фигура далеч под нея вдига пушка, за да се защити. Изстрелите бяха запратили някои от автоматоните назад, но не ги бяха обезвредили и те бяха продължили да напредват. Избиха пушката от ръцете на мъжа, събориха го на улицата. И го разкъсаха на парчета.

— Демоните — промълвил бе Мортмейн — са свирепи и обичат да сеят разруха.

— Моля ви… — с усилие бе успяла да изкара думите от устата си Теса. — Моля ви, стига толкова, достатъчно. Ще направя каквото пожелаете, но моля ви, пожалете селото.

Магистърът се беше изсмял сухо.

— Създанията с часовников механизъм нямат сърца, госпожице Грей. Те са толкова способни на милост, колкото и водата или огънят. Със същия успех можете да умолявате някое наводнение или горски пожар да спрат разрухата си.

— Аз не моля тях — казала бе Теса. Стори й се, че с периферно зрение вижда как един черен кон, възседнат от ездач, препуска по улиците на селцето. Някой, който щеше да избяга от клането, надяваше се тя. — Умолявам вас .

Мортмейн беше обърнал студените си очи към нея и те бяха така празни, както и небето над тях.

— В моето сърце също няма милост. По-рано, за моя досада, ти се опита да пробудиш доброто в мен. Доведох те тук, за да ти покажа колко е безсмислено това. У мен няма нищо добро — то бе изпепелено много отдавна.

— Но аз сторих каквото поискахте от мен — отчаяно беше казала Теса. — Няма нужда да правите всичко това, не и заради мен…

— То не е заради теб — прекъснал я бе той, отвръщайки очи от нея. — Автоматоните трябва да бъдат изпитани, преди да бъдат изпратени в битка. Това е просто наука. Сега те притежават интелигентност. Стратегическо мислене. Нищо не може да им противостои.

— Тогава значи ще се обърнат срещу вас.

— Няма. Техният живот е обвързан с моя. Умра ли, те също ще бъдат унищожени. За да оцелеят, те трябва да ме бранят. — Погледът, с който бе изрекъл тези думи, беше студен и далечен. — Достатъчно. Доведох те, за да ти покажа истинската си същност и ти ще трябва да я приемеш. Ангелът с часовников механизъм закриля живота ти, ала много други невинни животи са в моите… твоите ръце. Не ме ядосвай повече и няма да се наложи същото да сполети и друго селище. Не искам да чувам повече отегчителни възражения.

„Ангелът с часовников механизъм закриля живота ти.“ Седнала сама в стаята си, Теса сложи ръка върху него и почувства познатото тиктакане под пръстите си. Затвори очи, ала ужасяващите образи се появиха в съзнанието й. Представи си нефилимите, подгонени от автоматоните като жителите на онова селце. Джем — разкъсан на парчета от механични чудовища, Уил — пронизан от метални остриета, Хенри и Шарлот — в пламъци…

Пръстите й се сключиха яростно около ангела и тя го откъсна от гърлото си, хвърляйки го на неравния каменен под в същия миг, в който една цепеница падна в огъня, изпращайки във въздуха стълб от червени искри. На тяхната светлина Теса видя дланта на лявата си ръка и бледия белег, останал й от онзи път, когато сама се бе изгорила, в деня, в който съобщи на Уил, че е сгодена за Джем.

Точно както тогава, и сега тя посегна към ръжена. Взе го и усети тежестта му в ръката си. Пламъците бяха станали още по-високи. Виждайки света като през златна мъгла, Теса вдигна ръжена и го стовари върху ангела с часовников механизъм.

Макар и изработен от желязо, ръженът се пръсна в дъжд от лъскави метални стружки, които се посипаха по пода, покривайки ангела с часовников механизъм, който си лежеше, недокоснат и невредим, на земята пред коленете й.

А после ангелът започна да се променя. Крилата му потрепериха, а затворените му клепачи се повдигнаха, разкривайки очи от бял кварц, от които струяха тънки лъчи бледа светлина. Досущ като в картините, изобразяващи Витлеемската звезда, светлината се издигаше ли, издигаше, пръскайки искри, които постепенно започнаха да придобиват форма — формата на ангел.