Касандра Клеър - Принцеса с часовников механизъм

Той кимна и прекоси стаята, ала вместо да седне до нея, отиде до прозореца и погледна навън.

— Каретата на Мълчаливите братя е тук.

— Да — отвърна Сесили. От Кодекса знаеше, че в света на ловците на сенки Мълчаливите братя са и лекари, и свещеници. Човек можеше да ги види край леглата на смъртници, болни и новородени. — Мислех си, че навярно би трябвало да видя Джем. Заради Уил. Но просто… просто не съм в състояние. Аз съм страхливка — добави тя след миг. Това бе нещо, което никога досега не бе мислила за себе си.

— Тогава значи и аз съм страхливец — отвърна Гейбриъл. Лунните лъчи осветяваха едната страна лицето му, от което той изглеждаше така, сякаш носи маска. — Дойдох тук, за да остана сам и честно казано, за да не съм близо до Братята, защото от тях ме побиват тръпки. Мислех си, че мога да редя пасианси. Ако искате, можем да поиграем на карти.

— Като Пип и Естела в „Големите надежди“ — каза Сесили, развеселена за миг. — Само че — не, не умея да играя карти. Майка ми се стараеше да не допуска карти у дома, защото баща ми… имаше слабост към тях. — Тя вдигна очи към Гейбриъл. — Знаете ли, в някои отношения ние много си приличаме. Братята ни си тръгнаха, оставяйки ни сами, без друг брат или сестра, с баща, който се влошава. Моят малко полудя, когато Ела умря, а Уил ни напусна. Отне му години, докато се съвземе, а междувременно изгубихме дома си. Точно както вие сте изгубили Чезуик.

— Чезуик ни беше отнет. — В гласа на Гейбриъл имаше жлъчна нотка. — Но ако трябва да съм откровен, едновременно съжалявам и не съжалявам. Спомените ми от онова място… — Той потръпна. — Баща ми, заключен в кабинета си през последните две седмици, преди да дойда тук за помощ. Трябваше да го сторя по-рано, но бях прекалено горд. Не исках да призная, че съм сгрешил за него. През цялото това време почти не съм мигнал. Чуках по вратата на кабинета му и го умолявах да излезе, да говори с мен, но отвътре долитаха единствено нечовешки звуци. Нощем се заключвах в стаята си, а сутрин на стълбите откривах кръв. Казвах си, че слугите са избягали. Ала знаех, че не е така. Така че — не, не си приличаме, Сесили, защото вие сте си тръгнали . Вие сте храбра. Аз останах там, докато вече нямах друг избор, освен да се махна. Останах, дори когато знаех, че съм сгрешил.

— Вие сте Лайтууд. Останали сте, защото сте били верен на бащиното си име. Това не е страхливост.

— Нима? Може ли верността да се смята за нещо похвално, когато е отдадена погрешно?

Сесили отвори уста, а после отново я затвори. Впити в нея, очите на Гейбриъл проблясваха на лунната светлина. Изглеждаше така, сякаш отчаяно иска да чуе отговора й и тя се зачуди дали има с кого другиго да говори. Не й беше трудно да разбере защо би му било трудно да сподели угризенията и колебанията си с Гидеон — той й се струваше толкова непоколебим, сякаш никога през живота си не бе поставял под съмнение постъпките си и не би могъл да разбере онези, които го правеха.

— Мисля — отвърна девойката, подбирайки думите си много внимателно, — че всяка добра подбуда би могла да бъде изкривена в нещо зло. Вижте само Магистъра. Той прави онова, което прави, защото ненавижда ловците на сенки, тласкан от лоялност към родителите си, които са го обичали и са били убити. Не е невъзможно да бъде разбран. И все пак, нищо не извинява резултата. Мисля, че когато правим избор (защото всеки избор е отделен, независим от тези, които сме направили преди), трябва да се вгледаме внимателно не само в мотивите си за този избор, но и в резултата, който той ще има и дали от нашите решения няма да пострадат добри хора.

Последва мълчание. А след това той заяви:

— Вие сте много мъдра, Сесили Херондейл.

— Не съжалявайте твърде много за изборите, които сте направили в миналото, Гейбриъл — каза момичето. Даваше си сметка, че му говори на малко име. — Просто се погрижите да вземате правилните решения за в бъдеще. Винаги можем да се променим и да станем по-добри.

— Не мисля, че това е промяната, която баща ми би искал да види у мен — рече младежът. — И въпреки всичко, все още ми е трудно да отхвърля надеждата за неговото одобрение.

Сесили въздъхна.

— Можем да направим единствено най-доброто, на което сме способни, Гейбриъл. Самата аз се опитах да бъда детето, което родителите ми искаха да бъда — младата дама, която очакваха да стана. Тръгнах си, за да върна Уил у дома, защото смятах, че така е правилно. Знаех, че ги боли, задето той беше избрал друг път… правилния път за него, колкото и странно да го откри. Това е неговият път. Не избирайте пътя, който баща ви би избрал за вас. Нито пък брат ви. Бъдете ловец на сенки, само ако вие го искате.