Касандра Клеър - Принцеса с часовников механизъм

Шарлот никога не се бе чувствала толкова уморена. Детето, растящо в утробата й, я изтощаваше повече, отколкото беше предполагала в началото, пък и нали по цял ден не спираше, а нощем не можеше да мигне. По роклята й имаше петна от криптата на Хенри, а глезените я боляха от катеренето по стъпалата и стълбите в библиотеката. Въпреки това, когато отвори вратата на стаята на Джем и видя, че той не само е буден, но и разговаря със Софи, начаса забрави умората си, а по лицето й се разля безпомощна усмивка на облекчение.

— Джеймс! — възкликна тя. — Чудех се… искам да кажа, радвам се, че си буден.

Прислужницата, която изглеждаше странно зачервена, се изправи на крака.

— Да си вървя ли, госпожо Брануел?

— А, да, ако обичаш. Бриджет пак е в едно от нейните настроения — казва, че не може да намери някакъв си Бен Мари, а аз нямам никаква представа за какво говори.

Софи за малко да се усмихне… навярно би го сторила, ако сърцето й не биеше лудешки от чувството, че току-що може би бе извършила нещо ужасно.

— Бен-мари 26 26 Уред, използван в готварството и науката за бавно подгряване или поддържане на топлината на различни материали. — Бел.прев. — обясни тя. — Аз ще й го намеря.

Тръгна към вратата, но после поспря и хвърли особен поглед през рамо към Джем, който отново се беше отпуснал върху възглавниците, много блед, ала спокоен на вид. Преди Шарлот да успее да каже каквото и да било, Софи излезе, а Джем подкани с уморена усмивка ръководителката на Института да пристъпи напред.

— Шарлот, ако не те затруднява твърде много… дали би могла да ми подадеш цигулката?

— Разбира се. — Тя отиде до масичката край прозореца, където струнният инструмент почиваше в калъфа си от палисандър, заедно с лъка и кръгла кутийка с колофон. Тя го вдигна и го отнесе до леглото, където момчето го пое внимателно от ръцете й, след което се отпусна благодарно в креслото до него. — О! — каза миг по-късно. — Съжалявам. Забравих лъка. Да посвириш ли искаше?

— Няма нищо. — Джем подръпна лекичко струните с върха на пръстите си, изтръгвайки мек, трептящ звук. — Това е пицикато… първото, на което баща ми ме научи, когато ми показа цигулката. Напомня ми за времето, когато бях дете.

„Ти все още си дете“, искаше да му каже Шарлот, но не го стори. В крайна сметка, само няколко седмици го деляха от осемнайсетия му рожден ден, когато ловците на сенки навършваха пълнолетие и това, че когато го погледнеше, тя все още виждаше тъмнокосото момченце с широко отворени очи насред бледото лице, което бе пристигнало от Шанхай, стискайки цигулката си, не означаваше, че той вече не бе пораснал.

Шарлот посегна към кутийката с уин фен на нощното му шкафче. Имаше съвсем малко на дъното, не повече от чаена лъжичка. Гърлото й се сви и тя преглътна с усилие, докато изтръскваше съдържанието на кутийката в една чаша, след което я допълни с вода, оставяйки уин фена да се разтвори като захар. Когато подаде лекарството на Джем, той остави цигулката настрани и пое чашата от ръката й, взирайки се в съдържанието със замислени бледи очи.

— Това последната доза ли е?

— Магнус търси лек — каза Шарлот. — Всички го правим. Гейбриъл и Сесили отидоха да купят съставките за лекарство, което да поддържа силите ти, а Софи, Гидеон и аз сме се заели с проучвания. Правим абсолютно всичко възможно. Абсолютно.

Джем изглеждаше леко изненадан.

— Нямах представа.

— Но, разбира се — рече тя. — Ние сме твоето семейство и бихме сторили всичко за теб. Моля те, не губи надежда, Джем. Трябва да останеш силен.

— Всичката сила, която имам, е ваша — загадъчно отвърна той, след което изпи водата с разтворения в нея уин фен и й върна празната чаша. — Шарлот?

— Да?

— Спечели ли битката за името на бебето?

Жената се засмя сепнато. Странно й се струваше да мисли за детето си в този момент, но всъщност — защо не? „Насред живота, ние сме в смъртта.“ 27 27 Погребална молитва, част от „Общия молитвеник“, използван в Англиканската църква. — Бел.прев. Защо да не мисли и за нещо различно от болести, изчезването на Теса или пък опасната мисия на Уил.

— Още не — отговори му тя. — Хенри продължава да настоява за Бюфорд.

— Ти ще надделееш. Винаги става така. От теб ще излезе прекрасен консул, Шарлот.

Шарлот сбърчи нос.

— Жена консул? След всички неприятности, които си имам само задето ръководя Института?

— Все някой трябва да е пръв — рече Джем. — Не е лесно и невинаги е удовлетворяващо, но е важно. — Той наклони глава настрани. — Едно от най-големите ми съжаления е свързано с теб.