Касандра Клеър - Град от кости

Джейс покри с длани очите си. Задушният въздух ги притискаше и предизвикваше тръпки по тила на Клеъри. Тя виждаше как потта се стича в яката му. И ни в клин, ни в ръкав си пожела да завали. Дъждът щеше да разпръсне горещината като спукан балон.

Джейс мърмореше на себе си:

— Мисли, Уейланд, мисли …

Нещо започна да се оформя в дъното на съзнанието на Клеъри. В ума й затанцува една руна: два обърнати надолу триъгълника, свързани с линия — руна, приличаща на чифт криле…

— Това е! — Джейс пое дъх, отпусна ръце и за миг Клеъри се зачуди дали не е прочел мислите й. Той я гледаше трескаво с широко отворени очи на златни точици. — Не мога да повярвам, че не се сетих по-рано. — Той закрачи към другия край на покрива, после спря и погледна към Клеъри, която още стоеше замаяна, с мисли, изпълнени с трепкащи символи и форми. — Хайде, Клеъри, идвай!

Тя тръгна към него, като пропъди мислите за руните от ума си. Той беше стигнал до брезента и силно го дръпна за единия му край. Когато го отметна, отдолу се показаха не вехтории, а хром, украсена кожа и блестяща боя.

— Мотоциклети?

Джейс грабна най-близкия до него, огромен тъмночервен „Харли“, с изрисувани златни пламъци на резервоара и калниците. Той преметна крак върху него и я погледна през рамо.

— Качвай се.

Клеъри го гледаше втренчено.

— Шегуваш ли се? Знаеш ли изобщо как се кара това нещо? Имаш ли ключове ?

— Не ми трябват ключове — обясни най-търпеливо той. — Това работи с демонична енергия. Е, качваш ли се, или предпочиташ да се возиш на друг мотор?

Вцепенена, Клеъри се плъзна на мотора зад него. Някъде, в някаква част на мозъка й, някакъв тънък глас крещеше, че това е много лоша идея.

— Добре — каза Джейс. — Сега обвий ръце около мен. — Тя се подчини и усети как твърдите мускули на корема му се свиха, когато се наведе напред и натисна върха на стилито в стартера на мотора. За своя изненада усети как мотоциклетът завибрира под нея. В джоба й Саймън силно зацвърча.

— Всичко е наред — каза тя, колкото се може по-успокояващо. — Джейс! — извика, надвиквайки шума на двигателя. — Какво правиш?

Той извика нещо в отговор, което звучеше като: „Давам газ!“

Клеъри примигна.

— Добре, побързай! Вратата…

Като по команда вратата на покрива се отвори с трясък и изскочи от пантите си. Вълците заизлизаха от пролуката и се втурнаха през покрива към тях. Над тях летяха вампирите, които съскаха и пищяха, изпълвайки нощта със зверски крясъци.

Тя усети как ръцете на Джейс се напрягат, а мотоциклетът потегли толкова рязко, че й се стори, че стомахът се залепи за гърба й. Клеъри се вкопчи конвулсивно в колана на Джейс, когато се изстреляха напред, с буксуващи на плочите гуми, като разгониха вълците, които със скимтене отскачаха назад. Тя чу как Джейс викаше нещо, но думите му се губеха в шума от свистенето на гумите, от вятъра и рева на мотора. Ръбът на покрива шеметно се приближаваше, толкова бързо, че на Клеъри й идеше да затвори очи, ала нещо я накара да ги задържи отворени, когато мотоциклетът прескочи парапета и полетя като камък към земята, шест етажа надолу.

Клеъри не помнеше дали бе крещяла. Беше като първото спускане с влакче на ужасите, когато вагонът пропада и ти се усещаш като захвърлен в пространството, с безпомощно размахани във въздуха ръце и стомах, качил се до гърлото. Когато моторът се изправи с придърпване, тя почти не се изненада. Вместо да се спускат надолу, те летяха право към посипаното с диаманти небе.

Клеъри погледна назад и видя върху покрива на хотела група вампири, заобиколени от глутница вълци. Тя извърна поглед — дори ако видеше този хотел след цяла вечност, пак щеше да й се стори скоро.

Джейс викаше, високи бойни крясъци на задоволство и облекчение. Клеъри се наведе напред, ръцете й се притиснаха около него.

— Майка ми все казваше, че ако ме види да се возя на мотор с момче, ще ме убие — надвика тя шума на вятъра, който фучеше покрай ушите й, и оглушителното буботене на двигателя.

Тя не можеше да чуе смеха му, но усети как тялото му се разтресе.

— Ако ме познаваше, не би го казала — отвърна й самоуверено той. — Аз съм превъзходен шофьор.

Тя помисли малко и му напомни:

— Ти не каза ли, че само някои мотори на вампирите могат да летят?

Джейс направи сръчна маневра покарай един светофар, който тъкмо превключваше от червена на зелена светлина. Клеъри чуваше как отдолу колите бибиткат, сирените на линейките вият, а автобусите пуфтят към своите спирки, ала не се престраши да погледне.