Касандра Клеър - Град от кости

— КАК СЕ ОСМЕЛЯВАТЕ ДА НАХЛУВАТЕ НА НАША ТЕРИТОРИЯ? — извика Рафаел. Лицето му беше почервеняло от нахлулата в него кръв.

Най-едрият от вълците, чудовище на сиви петна, със зъби като на акула, издаде провлачен гърлен смях. Когато тръгна напред, на всяка крачка сякаш се преобразяваше, подобно на вълна, която се издига и снижава. Вече беше висок, мускулест мъж с дълга коса, която висеше на сиви чорлави кичури. Беше облечен с джинси и дебело кожено яке, но все още имаше нещо вълче в израза на сухото му, закалено лице.

— Не сме дошли да проливаме кръв — каза той. — Дойдохме за момичето.

Рафаел беше едновременно изплашен и учуден.

— За кого?

— Човешкото момиче. — Върколакът вдигна тежката си ръка и посочи към Клеъри.

Тя се беше вцепенила от уплаха. Саймън, който се въртеше неспокойно в шепите й, притихна. Зад нея Джейс промърмори нещо под носа си, което очевидно беше неприлично.

— Не си ми казвала, че се познаваш с върколаци. — Тя долови леко притеснение зад равния му тон, и той бе изненадан не по-малко от нея.

— Защото не се и познавам — отвърна тя.

— Това е лошо — каза Джейс.

— Каза го вече.

— Стори ми се нужно да го повторя.

— Напротив, не е нужно. — Клеъри пристъпи плътно към него. — Джейс. Те всички ме гледат.

Всички лица бяха обърнати към нея, повечето изглеждаха смаяни. Рафаел присви очи. После бавно се обърна към върколака.

— Няма да я получите — каза той. — Тя навлезе на наша територия, затова е наша.

Върколакът се изсмя.

— Радвам се да го чуя — каза той и се хвърли напред. Във въздуха през тялото му премина вълна и той отново се превърна във вълк, с настръхнала козина и зинала паст, готова да разкъсва. Той блъсна Рафаел в гърдите и двамата се вкопчиха във въртящо се, ръмжащо кълбо. Виещи от ярост, вампирите се втурнаха към върколаците, които ги пресрещнаха в средата на балната зала.

Клеъри не можеше да оприличи вдигналия се шум на нищо, което бе чувала досега. Ако картините на Бош имаха звуков съпровод, вероятно щеше да е нещо такова.

Джейс свирна.

— Тази нощ май е особено тежка за Рафаел.

— Голяма работа. — Клеъри не изпитваше съчувствие към вампира. — Какво ще правим ние ?

Той се огледа наоколо. Бяха притиснати в ъгъла от борещите се тела. Макар и засега да не им обръщаха внимание, това нямаше да продължи дълго. Преди Клеъри да успее да изрече тази мисъл на глас, Саймън се изтръгна от ръцете й и скочи на пода.

— Саймън! — извика тя, когато той се втурна към един ъгъл с купчината мухлясали кадифени завеси. — Саймън, спри !

Веждите на Джейс се извиха присмехулно.

— Той какво… — Джейс я сграбчи за ръката, за да я задържи. — Клеъри, стига си тичала след този плъх. Той се опитва да избяга. Така правят плъховете.

Тя му хвърли унищожителен поглед.

— Това не е плъх. Това е Саймън. Заради теб той ухапа Рафаел, неблагодарник такъв. — Тя отскубна ръката си и хукна към Саймън, който се промушваше между гънките на завесите, като цвърчеше възбудено и ги побутваше с лапи. Най-после тя разбра какво искаше да й каже и отметна завесите, хлъзгави от мухъла, и зад тях…

— Врата — прошепна Клеъри. — Гениален плъх си ти.

Когато го вдигна, Саймън срамежливо зацвърча. Джейс беше точно зад нея.

— Врата значи? А може ли да се отвори?

Тя хвана дръжката и посърнала се обърна към него.

— Заключена е. Или заяжда.

Джейс се хвърли към вратата, която не помръдна и на милиметър. Той изруга.

— Рамото ми никога вече няма да е като преди. Очаквам, че ще се грижиш за мен, докато оздравея.

— Просто разбий вратата, става ли?

Той погледна покрай нея и се ококори.

— Клеъри…

Тя се обърна. Огромен вълк бе напуснал мелето и сега шеметно се носеше към нея с прилепнали към главата уши. Той беше огромен, със сива козина на черни петна, с дълъг, увиснал червен език. Клеъри изпищя. Джейс се хвърли още веднъж към вратата и почти я разби. Тя посегна към колана си, грабна камата и я хвърли.

Никога досега не беше хвърляла оръжие, никога не бе допускала, че може да й се наложи. Единственото, което правеше с оръжията допреди тази седмица, беше да ги рисува, така че Клеъри съвсем се притесни, когато камата полетя неуверена, но в правилната посока, и направи дълъг разрез в хълбока на върколака.

Той започна да вие, но трима от другарите му вече се носеха към тях. Единият спря до ранения вълк, но другите се спуснаха към вратата. Клеъри отново извика, а Джейс за трети път стовари тялото си върху вратата. Тя поддаде с оглушителния трясък на цепещо се дърво.