Касандра Клеър - Град от кости

— Спрете — повтори Клеъри и този път Джейс направи нещо, което Клеъри не видя, но което накара Рафаел да извика от внезапна болка.

Един от вампирите вдигна ръка, за да спре другарите си. В негово лице Клеъри разпозна слабичкото русо момче с обецата, което бе видяла на празненството у Магнус.

— Тя говори сериозно — каза той. — Това са ловци на сенки.

Една вампирка пък си проправи път през множеството и застана до него — красива синекоса азиатка със сребърна дреха. Клеъри се запита дали тук имаше грозни вампири или поне някой дебел. Може би грозните хора не се превръщаха във вампири. Или може би грозните хора не се натискаха за вечен живот.

— Ловци на сенки, дошли на наша територия — каза тя. — Те са извън защитата на Завета. Мисля, че трябва да ги убием, те са убили достатъчно от нашите.

— Кой е главният тук? — попита Джейс с равен глас. — Нека пристъпи напред.

Вампирката оголи острите си зъби.

— Не ни говори на езика на Клейва, ловецо на сенки. С идването си тук ти наруши Завета. Законът не те защитава.

— Достатъчно, Лили — каза рязко русото момче. — Повелителката ни не е тук. Тя е в Идрис.

— Все някой трябва да я замества — предположи Джейс.

Настъпи тишина. Вампирите по балконите се бяха надвесили над парапетите, за да чуват какво се говори. Най-накрая русият вампир каза:

— Рафаел е нашият предводител.

Синекосото момиче, Лили, изсъска неодобрително:

— Джейкъб…

— Предлагам размяна — каза бързо Клеъри, като прекъсна тирадата на Лили, насочена към Джейкъб. — Трябва да знаете, че сте отнесли доста хора тук от тазвечерното празненство. Един от тях е моят приятел Саймън.

Джейкъб вдигна вежди.

— Имаш вампир за приятел?

— Той не е вампир. Нито пък ловец на сенки — добави тя при вида на присвитите очи на Лили. — Той е най-обикновено човешко момче.

— Не сме взимали никакво човешко момче от празненството на Магнус. Това би било грубо нарушаване на Завета — каза спокойно Джейкъб.

— Той бе превърнат в плъх. Малък сив плъх — каза Клеъри. — Сигурно някой го е помислил за домашен любимец или…

Гласът й трепна. Те я гледаха, сякаш не разбираха какво им говори. Усети, че я пронизва студ чак до костите.

— Помогни ми да се ориентирам — каза Лили. — Предлагаш да размениш живота на Рафаел срещу този на един плъх?

Клеъри погледна безпомощно към Джейс. Той я погледна по начин, който трябваше да означава: Идеята си беше твоя, оправяй се.

— Да — каза тя, като се обърна отново към вампирите. — Това е размяната, която предлагаме.

Те я гледаха втренчено, белите им лица бяха почти безизразни. При други обстоятелства Клеъри би казала, че изглеждат смаяни.

Тя усети , че Джейс застана зад нея, чу шумното му дишане. Кокалчетата, с които държеше Рафаел за раменете, бяха побелели. Тя се запита дали не го болят. Запита се и дали той вече не съжалява, че се е оставил тя да го довлече дотук. Запита се и дали няма да я намрази.

— Този плъх ли имаш предвид?

Клеъри запримига. Един друг вампир, слабичко, мургаво момче с коса на плитчици, разбута тълпата и излезе отпред. Той носеше нещо в ръце, нещо сиво, което безпомощно се беше свило.

— Саймън? — прошепна тя.

Плъхът изцвърча и започна да се мята в шепите на момчето. То сведе поглед към пленения гризач с чувство на отвращение.

— Боже, мислех, че това е Заки. И се чудех защо се държи така. — Той поклати глава и размърда плитчиците си. — Мисля, че можем да й го върнем. И без това ме ухапа поне пет пъти.

Клеъри посегна нетърпеливо да вземе Саймън. Но преди още да направи крачка към него, Лили се изпречи пред нея.

— Почакай — каза Лили. — Откъде да знаем, че като вземете плъха, няма да убиете Рафаел?

— Даваме ви честната си дума — каза бързо Клеъри, но после се сви в очакване да й се изсмеят.

Ала никой не се засмя. Рафаел изруга нещо на испански. Лили погледна любопитно към Джейс.

— Клеъри — каза той. В гласа му се долавяше едва сдържана ярост. — Това наистина ли е…

— Без клетва няма размяна — каза бързо Лили, визирайки неуверения му тон. — Елиът, донеси този плъх.

Момчето с плитчиците стисна отново Саймън, който от своя страна заби зъби в ръката му.

— Ох — възкликна Елиът. — Боли.

Клеъри се възползва от възможността да прошепне на Джейс.

— Просто се закълни! Какво ще ти стане?

— При нас клетвата не е като при мунданите — тросна й се той. — Аз се обвързвам завинаги с клетвата, която давам.

— О, така ли? И какво ще ти стане, ако я нарушиш?