Касандра Клеър - Град от кости

Рафаел реагира бързо, но явно не достатъчно бързо. Камата се заби до дръжката си, силата на удара го повали. Краката му се подкосиха и той падна тежко на разбития мраморен под. На матовата магическа светлина кръвта му изглеждаше черна.

— Джейс — прошепна невярващо Клеъри, разтърсвана от изумление. Той беше казал, че започва да мрази мунданите, но никога не би…

Когато понечи да се приближи до Рафаел, Джейс грубо я избута. Той самият се наведе над него и посегна да извади ножа си от гърдите му.

Но Рафаел беше по-бърз. Той сграбчи ножа, после изпищя, когато ръката му докосна дръжката с формата на кръст. Оръжието падна на пода, дрънчейки, острието беше цялото обагрено в черно. Джейс държеше в едната си ръка парче от ризата на Рафаел, а в другата — Санви . Тя блестеше с такава ярка светлина, че Клеъри отново взе да различава цветовете: олющените тапети в кралскосиньо, златистите петна по мраморния под, червеното петно, разрастващо се на гърдите на Рафаел.

Тогава Рафаел се засмя.

— Не уцели — каза той и за първи път се усмихна, като показа белите си предни зъби. — Не уцели сърцето ми.

Джейс охлаби хватката си.

— Ти мръдна в последния момент — каза той. — Това беше много нелюбезно от твоя страна.

Рафаел се намръщи и изплю нещо червено. Клеъри отстъпи назад, като го гледаше вцепенена от ужас.

— Кога разбра? — попита той. Акцентът му беше изчезнал, думите му бяха ясни и отчетливи.

— Досетих се още на алеята — каза Джейс. — Но реших, че искаш да ни вкараш в хотела и после да ни нападнеш. Когато преминем границата, ние сме извън защитата на Завета Такива са правилата на играта. Ти обаче не го направи и аз реших, че съм се заблудил. Но после видях белега на шията ти. — Той леко отстъпи назад, като все още държеше камата опряна о шията на Рафаел. — Когато за първи път видях верижката ти, си помислих, че е нещо, на което преди е имало кръст. И наистина е имало, нали, когато си отишъл да видиш семейството си? А и какво значение има малък белег от изгаряне, при положение че вашият вид се лекува толкова бързо?

Рафаел се засмя.

— Това ли била работата? Белегът ми?

— Когато избяга от фоайето, краката ти не оставиха следи по прахта. Тогава се убедих напълно.

— Не е бил брат ти този, който е влязъл да търси тук чудовища и никога повече не е излязъл, нали? — започна да разбира Клеъри. — Бил си ти.

— И двамата сте много умни — каза Рафаел. — Само че не достатъчно. Погледнете нагоре — каза той и посочи с ръка към тавана.

Джейс отмести ръката си, без да сваля поглед от Рафаел.

— Клеъри, какво виждаш?

Тя бавно вдигна глава, като усети смразяваща болка в стомаха.

Представи си как изглеждаше някога тази стълба, с газените лампи по перилата й като светулки в тъмнината и балконите, пълни с хора. Сега те бяха пълни с хора, цели редици вампири с техните мъртвешки бели лица, червени разтегнати устни, гледащи надолу към тях.

Устата на Клеъри бе така пресъхнала, че не можеше и дума да отрони.

— Те са тук. Всички са тук, Джейс.

Той все още гледаше Рафаел.

— Ти ги повика. Нали?

Рафаел продължаваше да се усмихва. Кръвта бе престанала да блика от раната на гърдите му.

— Какво значение има? Те са твърде много, дори и за теб, Уейланд.

Джейс нищо не каза. Макар да не помръдваше, той дишаше на пресекулки и Клеъри почти усещаше непреодолимото му желание да убие вампирчето, да натисне ножа в гърлото му и да изтрие усмивката от му физиономията му завинаги. — Джейс — каза предупредително тя. — Не го убивай.

— Защо?

— Може да го използваме за заложник.

Джейс се ококори.

— Заложник ли?

Тя видя как мнозина от тях изпълват сводестия вход, като се движеха безшумно, подобно на братята от Града от кости. Но кожата на братята не беше толкова бяла и безцветна, нито ноктите на ръцете им бяха с толкова остри… Клеъри облиза сухите си устни.

— Знам какво правя. Изправи го на крака, Джейс.

Джейс я погледна, после сви рамене.

— Добре.

Рафаел се сопна.

— Никак не е смешно.

— Затова и никой не се смее — Джейс се изправи, като вдигна и Рафаел, държейки острието на ножа си между плешките му. — Мога да пробода сърцето ти откъм гърба — каза той. — На твое място не бих мърдал.

Клеъри се извърна от тях и се обърна към приближаващите се тъмни фигури. Тя вдигна ръка.

— Спрете на място. Или той ще прониже с камата си сърцето на Рафаел.

През множеството премина нещо като ропот, нещо средно между шепот и кикот.