Касандра Клеър - Град от кости

— Може и така да се каже — каза предпазливо Джейс, без да отмества ръка от колана си.

— Не бива да сте тук. — Момчето прокара ръка по гъстите си черни къдрици, които падаха на челото му. — Това място е опасно.

Иска да каже, че има лоши съседи. Клеъри я напуши смях, въпреки че нямаше нищо смешно.

— Знаем — каза тя. — Просто се загубихме, това е.

Момчето кимна към контейнера.

— Какво правехте с това?

Нещо не се справям с лъжите , помисли си Клеъри и погледна към Джейс с надеждата той поне да е експерт в тази област.

Той веднага я разочарова.

— Опитвахме се да проникнем в хотела. Мислехме, че може да има сервизна врата под контейнера.

Очите на момчето се разшириха в знак на недоверие.

— La puta madre — По дяволите, защо ви е да правите това?

Джейс сви рамене.

— Просто се забавляваме. Интересно ни е.

— Явно не разбираш. Това място се обитава от духове, прокълнато е. Носи нещастие. — Момчето клатеше енергично глава и говореше нещо на испански, което Клеъри подозираше, че е свързано с глупостта на разглезените бели деца по принцип и на тяхната в частност. — Елате с мен, ще ви заведа до метрото.

— Знаем къде е метрото — каза хладно Джейс.

Момчето леко се закиска, тресейки се.

— Claro , разбира се, че знаете, но ако дойдете с мен, никой от вас няма да пострада. Не искате неприятности, нали?

— Зависи — каза Джейс и помръдна така, че якето му леко се разтвори и блеснаха напъханите в колана му оръжия. — Колко ти плащат, за да държиш хората далече от хотела?

Момчето погледна зад себе си и Клеъри настръхна, като си представи струпаните на тесния вход на алеята призрачни фигури с бели лица, червени устни, проблясващи кучешки зъби. Когато погледна към Джейс, устните му бяха свити.

— Кой да ми плаща колко, chico ?

— Вампирите. Колко ти плащат? Или е нещо друго — да не би да са ти казали, че ще те направят един от тях, или пък са ти предложили вечен живот, завинаги да живееш без болка, без страдание? Защото това не струва, да знаеш. Вечният живот е много дълъг, когато никога не можеш да видиш слънчевата светлина, chico — каза Джейс.

Момчето бе невъзмутимо.

— Казвам се Рафаел, не chico .

— Но разбираш за какво говорим. Нали знаеш за вампирите? — попита Клеъри.

Рафаел извърна лице настрани и се изплю. Когато отново ги погледна, очите му блестяха от омраза.

— Los vampiros, si , животните кръвопийци. Още преди закриването на хотела се говореше, че се разнасял среднощен кикот, изчезвали дребни животинки, чували се звуци от смучене… — Той спря, като поклати глава. — Всеки в квартала гледаше да не се навърта наоколо, но какво да се прави? Не можеш да повикаш la policia и да се оплачеш от проблеми с вампири.

— Виждал ли си ги някога? — попита Джейс. — Знаеш ли дали някой друг ги е виждал?

Рафаел заговори бавно.

— Знам за едни момчета, група приятели. Веднъж решили, че няма да е зле да влязат в хотела и да убият зверовете в него. Взели си огнестрелни оръжия, ножове — всички осветени от свещеник. Така и не излезли после. По-късно леля ми намерила дрехите им пред къщи.

— Пред нейния дом ли? — попита Джейс.

— Si. Едното от момчетата беше брат ми — каза Рафаел безстрастно. — Е, сега вече знаете защо се навъртам понякога тук в полунощ, когато се връщам от гости при леля ми, и защо се опитвам да ви предпазя. Ако влезете вътре, никога няма да излезете отново.

— Моят приятел е там — каза Клеъри. — Дошли сме да го измъкнем.

— Аха — каза Рафаел, — в такъв случай едва ли ще ви попреча.

— Така е — съгласи се Джейс. — Но не се безпокой. Това, което се е случило с приятелите ти, няма да се случи и с нас. — Той извади една от серафимските ками от колана си и я вдигна. Бледата светлина се отразяваше в нея и осветяваше вдлъбнатините под скулите му, засенчваше очите. — Убивал съм купища вампири. Може сърцата им да не бият вече, но това не им пречи пак умрат.

Рафаел въздъхна настървено и каза нещо на испански, но твърде тихо и бързо, за да може Клеъри да го разбере. Той пристъпи към тях, като в бързината се препъваше в купчините боклук.

— Знам кои сте вие, чувал съм за вашия вид от стария padre в „Света Сесилия“. Но мислех, че това е само мит.

— Всички митове са истина — каза Клеъри, но толкова тихо, че той надали я чу. Тя погледна към Джейс, юмруците му бяха свити, раменете — изпънати.

— Искам да дойда с вас — каза момчето.

Джейс поклати глава.

— Не. Изключено.

— Мога да ви покажа как да влезете вътре — каза Рафаел.