Касандра Клеър - Град от кости

— Наистина само някои от тях могат!

— А откъде знаеше, че точно този може?

— Не знаех! — извика ликуващо той и направи нещо, което накара мотора да пори почти вертикално въздуха. Клеъри диво изпищя и отново се вкопчи в колана му.

— Погледни надолу! — извика Джейс. — Невероятно е!

Този път силното любопитство победи страха и световъртежа. Клеъри преглътна тежко и отвори очи.

Бяха по-високо, отколкото си представяше тя и за миг земята шеметно се завъртя под нея, като размазана картина от сенки и светлини. Те летяха на изток, зад гърба им беше паркът, пред тях — магистралата, която се виеше по десния край на града.

Ръцете на Клеъри бяха изтръпнали, нещо силно притискаше гърдите й. Каква прекрасна гледка само: градът се простираше под нея като гора от сребърни и стъклени кули, матово сивият блясък на Ийст Ривър, врязваща се между Манхатън и съседните квартали, подобно на белег от дуел. Вятърът приятно рошеше косата й, разхлаждаше голите й крака и ръце след толкова дни тягостна горещина. Тя не беше летяла никога досега, дори и със самолет, и огромното празно пространство между тях и земята я ужасяваше. Не можеше да спре да присвива очи и дори ги затвори, когато се стрелнаха над реката. Чак когато минаха под моста Куинсбъро, Джейс обърна мотора на юг, към долната част на острова. Започваше да се развиделява и в далечината Клеъри видя блещукащия свод на Бруклинския мост, а зад него — петно на хоризонта, Статуята на свободата.

— Добре ли си? — извика Джейс.

Клеъри нищо не каза, само се притисна по-плътно до него. Той наклони мотора и го насочи към моста, а Клеъри видя звездите през увисналите жици. По моста минаваше сутрешен влак — бърз влак, носещ товара си от спящи пътници. Тя си помисли колко пъти бе пътувала с този влак. В пристъп на световъртеж затвори очи и се задъха от гаденето.

— Клеъри? — извика Джейс. — Клеъри, добре ли си?

Тя поклати глава, очите й все още бяха затворени, самичка в тъмнината, с пронизващия вятър и сърце, което сякаш щеше да се пръсне. Нещо остро задраска по гърдите й. Тя не му обърна внимание, ала то се повтори, при това по-осезателно. Тя надникна с едно око и видя, че това беше Саймън, главата му се подаваше от джоба й и той дърпаше блузата й с трескава лапа.

— Всичко е наред, Саймън — каза изтормозено тя, без да поглежда надолу. — Добре съм. Това просто беше мостът…

Той отново задраска по нея, после трескаво посочи с лапа към Бруклинския бряг, който се простираше отляво. Замаяна и отпаднала, тя погледна и видя отвъд очертанията на складовете и заводите мъничко от златния изгрев, който се виждаше като ръб на бледа златна монета.

— Да, прекрасно е — каза Клеъри и отново затвори очи. — Разкошен изгрев.

Джейс изведнъж замръзна, сякаш някой го беше ударил.

— Изгрев ли? — извика той, след което направи рязък завой надясно. Клеъри отвори широко очи, когато се стрелнаха към водата, трепкаща в синьо от настъпващия изгрев.

Клеъри се притисна към Джейс толкова плътно, колкото можеше, без да размаже Саймън.

— Какво толкова те изплаши изгревът?

— Нали ти казах! Моторите се движат с демонична енергия. И Саймън… — Той насочваше мотора така, че да се изравнят с нивото на реката, и сега почти се плъзгаха по повърхността й, при което колелата вдигаха пръски. Речната вода пръскаше Клеъри в лицето. — Когато слънцето изгрее…

Моторът започна да буксува. Джейс цветисто изруга, като удари с юмрук по акселератора. Моторът отскочи напред, после се задави и силно се разтърси под тях, подобно на жребец. Джейс продължаваше да ругае, когато слънцето се издигна над порутените кейове на Бруклин и огря света с неумолима яркост. Клеъри виждаше всяка скала, всяко камъче под нея, когато профучаха над реката и подминаха тесния бряг. Отвъд него се намираше магистралата, по която вече имаше оживено улично движение. Те я подминаха, като колелата на мотора леко се удариха в покрива на един камион. След магистралата имаше покрит с боклуци паркинг до огромен супермаркет.

— Хвани се за мен! — извика Джейс, когато моторът се затресе под тях. — Хвани се за мен, Клеъри, и не се пускай …

Вятърът заглуши думите, а моторът се килна напред и се заби с предното си колело в асфалта. После продължи напред, бясно се клатушкаше, боксуваше и подскачане по неравната земя, като от това главата на Клеъри се люшкаше напред и назад толкова силно, че едва не се откъсна от врата й. Въздухът миришеше на изгоряла гума. Но моторът ставаше все по-бавен, плъзгайки се още известно време, още малко, но щеше да спре — и тогава налетя на бетонната ограда на паркинга с такава сила, че Клеъри подскочи във въздуха и полетя встрани, ръката й се беше отскубнала от колана на Джейс. Тя едва успя да се свие в защитно кълбо, като притискаше ръце толкова силно към гърдите, колкото бе възможно, без да смачка Саймън при удара си в земята.