Касандра Клеър - Град от кости

— Защо? Толкова ли си зле? — попита Клеъри.

— Не. Аз имам висок праг на поносимост към болка. Всъщност не е праг, а направо голямо, обзаведено с вкус фоайе. Но бързо ми доскучава. — Той внимателно я изгледа. — Помниш ли как на връщане от хотела ми обеща, че ако останем живи, ще се облечеш като медицинска сестра и ще ми изтъркаш гърба в банята?

— Хм, нещо не си чул добре — каза Клеъри. — Саймън беше този, който ти обеща да ти изтрие гърба в банята.

Джейс погледна с нежелание Саймън, който широко му се усмихна.

— Веднага щом се изправя на крака, сладур — каза той.

— Знаех си, че трябваше да те оставим да си бъдеш плъх — каза Джейс.

Клеъри се засмя и се обърна към Саймън, който се чувстваше доста неловко, подпрян с дузина възглавници и одеяла, увити около краката му. Клеъри седна на ръба на леглото на Саймън.

— Как се чувстваш?

— Все едно някой ме е масажирал с ренде — каза Саймън, като трепна изпод одеялата. — Счупил съм си някаква кост на крака. Толкова се беше подул, че се наложи Изабел да ми среже обувката.

— Радвам се, че тя се грижи добре за теб — Клеъри си позволи лека нотка на язвителност.

Саймън се наведе напред, без да сваля очи от Клеъри.

— Трябва да поговорим.

Клеъри кимна не особено ентусиазирано.

— Отивам в стаята си. Мини да се видим, след като Ходж те превърже, става ли?

— Добре. — За нейна изненада той се наведе напред и я целуна по бузата. Беше лека целувка, бързо докосване на устните до кожата й, но когато се отдръпна, усети, че се изчервява. Може би, помисли си тя, докато се изправяше, е заради начина, по който ги гледаха останалите.

В коридора тя докосна смутено бузата си. Тази небрежна целувка нищо не означаваше, но някак си не беше в стила на Саймън. Да не би да е искал да привлече вниманието на Изабел? Мъже, помисли си Клеъри, толкова й бяха непонятни. И Джейс, с неговата мания да се държи като ранен принц. Беше си тръгнала, преди той да започне да се оплаква от грубите чаршафи.

— Клеъри!

Тя смаяно се обърна. Алек бе изтичал след нея по коридора. Когато тя спря, спря и той.

— Трябва да говоря с теб — рече той.

Тя го погледна изненадано.

— За какво?

Видя, че той се колебае. С бледото си лице и тъмносините си очи той приличаше на сестра си, но за разлика от нея не държеше изобщо на външния си вид. Раздърпаните блузи и косата, подстригвана сякаш на тъмно, бяха само едно от видимите доказателства за това. По всичко личеше, че той се чувства неуютно в собствената си кожа.

— Мисля, че трябва да напуснеш Института. Върни се вкъщи — каза той.

Тя знаеше, че той не я харесва, но въпреки това изказването му й подейства като шамар.

— Алек, когато за последно си бях у дома, там гъмжеше от бездушни. И ненаситни, със зъби. Никой не иска повече от мен да се върна у дома, но…

— Все трябва да имаш някакви роднини, при които да отседнеш. — В гласа му имаше нотка на отчаяние.

— Не. Пък и Ходж иска да остана тук — отсече тя.

— Едва ли. Имам предвид, не и след това, което направи…

— Какво съм направила?

Той каза със задавен глас.

— Ти едва не уби Джейс.

— Аз едва не… какви ги говориш ?

— Като хукна след приятеля си… знаеш ли на каква опасност го изложи? Знаеш ли…

— Него? Имаш предвид Джейс? — прекъсна го Клеъри насред изречението. — За твое сведение, всичко си беше негова идея. Той попита Магнус къде е свърталището. Той отиде в църквата да вземе оръжията. И да не бях тръгнала с него, той пак щеше да отиде.

— Ти не разбираш — каза Алек. — Не го познаваш. Аз го познавам. Той е убеден, че трябва да спаси целия свят, би бил щастлив да даде живота си за това. Понякога дори си мисля, че той иска да умре, но това не означава, че ти трябва да го насърчаваш.

— Аз не го и правя — каза тя. — Джейс е ловец на сенки. Също като теб спасява хора, убива демони, излага се на опасност. Какво му беше по-различното снощи?

Алек загуби самообладание.

— Това, че той ме изостави ! — изкрещя той. — Обикновено аз съм с него, прикривам го, пазя гърба му, грижа се за неговата безопасност. А ти… си само в тежест, някакво мунди … — Той изплю последната дума, сякаш беше нещо мръсно.

— Не — каза Клеъри за първи път. — Не съм. Аз съм нефилим… също като теб.

Устата му се изкриви.

— Може би — каза той. — Но ти нямаш нито опит, нито нищо, няма особена полза от теб, това ясно ли ти е? Майка ти те е пренесла в света на мунданите и там ти е мястото. Не тук, да караш Джейс да постъпва като… като че не е един от нас. Да го караш да престъпва клетвата си към Клейва, да го караш да нарушава Закона…