Касандра Клеър - Град от кости

Руната на страницата сякаш изведнъж доби резки очертания и тя неволно си помисли: Спомен. Ако руната беше дума, точно тази щеше да е, но в нея имаше много повече смисъл, отколкото една дума бе в състояние да изрази. Беше първият спомен на детето за светлината, проникваща през решетките на креватчето, споменът за мирис на дъжд и градски улици, болката от непрежалима загуба, бодването на изплувало в паметта унижение и мъчителното забравяне, характерно за старостта, когато повечето стари спомени изпъкват с болезнена яснота, а случилото се наскоро потъва в небитието.

С лека въздишка тя отгърна на следващата страница, после на следващата, като оставяше картините и усещанията да проникват в нея. Скръб. Мисъл. Сила. Защита. Милосърдие — и тогава извика укорително, когато Магнус дръпна книгата от скута й.

— Стига толкова — каза той, докато я поставяше отново на рафта. Той отърка прашните си ръце в пъстрия си панталон, като остави по него сиви следи. — Ако прочетеш всички руни наведнъж, ще те заболи главата.

— Но…

— Повечето деца на ловци на сенки изучават една руна за повече от една година — каза Джейс. — В Сивата книга има руни, които дори аз не познавам.

— Сериозно? Не може да бъде — иронично подметна Магнус.

Джейс не му обърна внимание.

— Магнус ти показа руната на разбирането и припомнянето. Тя отвори ума ти за четене и разпознаване на останалите знаци.

— Може да помогне да се ускори възвръщането на стаени спомени — каза Магнус. — Така те могат да се възстановят по-бързо, отколкото по друг начин. Това е най-доброто, което ми хрумва.

Клеъри сведе поглед към скута си.

— Още не си спомням нищо за Бокала на смъртните.

— За това ли става въпрос? — Магнус звучеше искрено изненадан. — Значи търсиш Бокала на ангела? Виж, аз прегледах спомените ти. В тях нямаше нищо за реликвите на смъртните.

— Реликви на смъртните? — объркано повтори Клеъри. — Мислех, че…

— Ангелът е дал три предмета на първите ловци на сенки. Бокал, меч и огледало. Мечът е у Мълчаливите братя, Бокалът и Огледалото бяха в Идрис, поне бяха преди да се появи Валънтайн.

— Никой не знае къде е Огледалото — каза Алек. — От години никой не знае.

— Интересува ни Бокалът — каза Джейс. — Валънтайн го търси.

— И вие искате да го намерите преди него? — попита Магнус, като повдигна вежди.

— Не казахте ли, че не знаете кой е Валънтайн? — вметна Клеъри.

— Излъгах — призна си Магнус. — Знаете, че не съм задължен да казвам истината. А и само глупак може да застане между Валънтайн и неговото отмъщение.

— Това ли мислиш, че цели той? Отмъщение? — попита Джейс.

— Само предполагам. Той претърпя тежко поражение, а не ми приличаше — прилича — на човек, който приема леко пораженията.

Алек погледна строго Магнус.

— Вие участвахте ли във Въстанието? — Очите на Магнус се впиха в неговите.

— Да. Убих мнозина от вашите.

— Членовете на Кръга — каза бързо Джейс. — Те не са нашите…

— Ако упорито отказваш да признаеш, че си извършил нещо лошо — каза Магнус, без да откъсва поглед от Алек, — никога няма да се поучиш от грешките си.

Алек, който подръпваше смутено покривката на леглото, се изчерви.

— Не изглеждахте изненадан, когато чухте, че Валънтайн е още жив — каза той, понасяйки стоически погледа на Магнус.

Магнус разпери широко ръце.

— А вас изненадва ли ви?

Джейс отвори уста, после отново я затвори. Вече съвсем се беше объркал. Все пак рече:

— Е, значи няма да ни помогнете да намерим Бокала на смъртните?

— Не бих ви помогнал, дори и да можех — каза Магнус, — но аз и без това не мога. Нямам и бегла представа къде е, а и не ме интересува. Както казах, не съм глупак.

Алек се изправи.

— Но без Бокала ние не можем…

— Да създадете още ловци на сенки. Знам — каза Магнус. — Може би не всеки възприема това за кой знае каква трагедия като вас. Съгласете се — добави той, — че ако трябва да избирам между Клейва и Валънтайн, щях да избера Клейва. Те поне не са се клели да изтребят вида ми. Но и нищо от това, което е направил Клейвът, не може да има абсолютната ми подкрепа. Така че, не, ще стоя настрана от това. А сега, ако сме приключили, предпочитам да се върна на партито ми, преди някои гости да са се изяли взаимно.

Джейс, който стискаше и отпускаше ръце, изглежда, се канеше да каже нещо невъздържано, но Алек се изправи и сложи ръка на рамото му. Тъмнината пречеше на Клеъри да твърди с положителност, но й се стори, че Алек го стисна доста силно.