Касандра Клеър - Град от кости

— А ако не ви помогна?

Джейс разпери ръце. Татуираните на дланите му руни се откроиха, ясни и черни.

— Може би нищо няма да се случи. А може и да получиш визита от Града на тишината.

В медения глас на Магнус се усещаха късчета лед:

— Ама че избор ми предлагаш, малки ловецо на сенки.

— Не бих го нарекъл избор — рече Джейс.

— Да — каза магьосникът. — Точно това имах предвид.

Стаята на Магнус беше истинска шарения: яркожълти чаршафи и кувертюра, драпирана върху дюшека на пода, електриковосиня тоалетка, отрупана с повече бурканчета с помади и гримове, отколкото тази на Изабел. Кадифените завеси във всички цветове на дъгата покриваха прозорците до пода, който бе постлан с разръфан вълнен килим.

— Приятно местенце — каза Джейс, като подръпна тежкия шнур на завесата. — Изглежда, в Бруклин един висш магьосник може да припечелва добри пари.

— Бива — каза Магнус. — Но не повече от договореното. И няма включена зъболекарска застраховка. — Той затвори вратата след себе си и се облегна на нея. Когато скръсти ръце, тениската му се понадигна, като показа ивица плосък златен корем, но без пъп. — Така — каза той. — Какво кроят малките ви мозъци?

— Всъщност не става въпрос за тях — каза Клеъри, като изпревари отговора на Джейс. — Аз съм тази, която иска да говори с вас.

Магнус обърна нечовешките си очи към нея.

— Ти не си една от тях — каза той. — Не си от Клейва. Но виждаш невидимия свят.

— Майка ми е била в Клейва — каза Клеъри. За първи път го бе изрекла на глас и знаеше, че е истина. — Но никога не ми е разказвала. Пазела го е в тайна. Не знам защо.

— Ами попитай я.

— Не мога. Тя е… — Клеъри въздъхна. — Изчезнала е.

— А баща ти?

— Той е умрял, преди да се родя.

Магнус въздъхна раздразнено.

— Както е казал Оскар Уайлд: „Да загубиш родител, е трагедия. Но загубата и на двамата си е чиста немарливост.“

Клеъри чу как Джейс издаде лек съскащ звук, сякаш процеждаше въздух през зъбите си. Тя каза:

— Не съм загубила майка си. Тя ми бе отнета. От Валънтайн.

— Не познавам никакъв Валънтайн — каза Магнус, но очите му блеснаха като трепкащите пламъчета на свещ и Клеъри разбра, че лъже. — Съжалявам за трагично стеклите се за теб обстоятелства, но не виждам как мога да помогна. Ако ми кажеш…

— Тя не може нищо да ти каже, защото не може да си спомни — каза остро Джейс. — Някой е заключил спомените й. Затова отидохме в Града на тишината, за да видим какво могат да измъкнат братята от главата й. Те извадиха две думи. Мисля, че се досещаш кои са те.

Настъпи кратка тишина. Най-после Магнус разтегли устните си в усмивка. Тя беше горчива.

— Подписът ми — каза той. — Още от самото начало си знаех, че е глупаво. Беше проява на високомерие…

— Сложили сте подписа си върху съзнанието ми? — каза невярващо Клеъри.

Магнус вдигна ръка, като изписваше някакви букви във въздуха. Когато отпусна ръката си, те си останаха там, горещи и златни, отразяващи светлината в очите му. МАГНУС БЕЙН.

— Гордеех се с работата си над теб — каза той бавно, като гледаше Клеъри. — Толкова чиста. Толкова съвършена. Каквото видеше, трябваше да го забравяш и да не си спомняш за него дори когато го видиш отново. Нито фея, нито таласъм, нито някое четириного бяха в състояние да смутят невинния ти смъртен сън. Тя искаше да стане така.

Гласът на Клеъри се изтъни от напрежение.

— Кой искаше да стане как?

Магнус въздъхна и когато дъхът му достигна до огнените букви, те се пръснаха в блестяща пепел. Най-после той проговори и макар че тя не беше изненадана, макар че знаеше точно какво ще каже той, усети думите му като удар право в сърцето си.

— Твоята майка — отвърна Магнус.

— Моята майка ми е причинила това? — възкликна Клеъри, но изненадата й от предателството не звучеше убедително дори и на нея самата. Тя се огледа наоколо и видя съчувствие в очите на Джейс в тези на Алек… дори Алек бе потресен и изпитваше състрадание към нея. — Защо?

— Не знам. — Магнус разпери дългите си бели ръце. — Не ми е работа да задавам въпроси. Правя това, за което ми плащат.

— В рамките на Завета — напомни му Джейс, гласът му беше мек като коприна.

Магнус наведе глава.

— В рамките на Завета, разбира се.

— Значи Заветът приема това… това вмешателство в съзнанието? — попита горчиво Клеъри. Когато никой не отговори, тя се отпусна на ръба на леглото на Магнус. — Това еднократно ли беше? Имаше ли нещо особено, което тя е искала да забравя? Знаете ли какво е било то?