Касандра Клеър - Град от кости

— Харесва ли ти празненството?

Клеъри се обърна и видя Магнус, облегнат на една от колоните. Очите му проблясваха в мрака. Тя се огледа наоколо и установи, че Джейс и другите се бяха смесили с тълпата.

Тя се опита да се усмихне.

— Има ли специален повод?

— Котаракът ми има рожден ден.

— О! — Отново се огледа. — Къде е котаракът ви?

Без да се отлепя от колоната, той каза важно.

— Не знам. Запилял се е някъде.

Клеъри си спести отговора, тъй като се появиха Джейс и Алек. Алек изглеждаше мрачен както винаги. Джейс бе сложил на врата си гердан от нежни блестящи цветя и, изглежда, се забавляваше.

— Къде са Саймън и Изабел? — попита Клеъри.

— На дансинга — посочи той. Тя ги видя в края на гъстото множество. Саймън правеше това, което винаги правеше, вместо да танцува — подскачаше нагоре-надолу и се чувстваше дискомфортно. Изабел се въртеше в кръг около него, извиваше се като змия, прокарваше пръсти по гърдите му. Гледаше го, сякаш възнамеряваше да го замъкне в някой ъгъл да правят секс. Клеъри обви ръце около себе си, гривните й се удариха една в друга. Ако танцуват малко по-притиснати един в друг, няма да е нужно да търсят ъгъл, за да правят секс , помисли си тя.

— Виж сега — каза Джейс, като се обърна към Магнус, — ние наистина трябва да говорим с…

— МАГНУС БЕЙН! — Дълбокият, бумтящ глас идваше от изненадващо нисък мъж, изглеждащ на около двайсет и пет — трийсет години. Беше целият изтъкан от мускули, с гладко обръсната глава и остра козя брадичка. Той посочи с треперещ пръст към Магнус, а лицето му бе почервеняло от гняв. — Някой е сложил светена вода в резервоара на мотора ми. Повреден е. Съсипан. Всички тръби са стопени.

— Стопени? — промърмори Магнус. — Колко неприятно.

— Искам да знам кой го е направил. — Мъжът оголи зъби, кучешките бяха дълги и остри. Клеъри гледаше вцепенена. По друг начин си бе представяла вампирските зъби: тези бяха тънки и остри като карфици. — Нали уж се закле тази нощ да няма нито един върколак, Бейн .

— Не съм поканил никой от лунните деца — каза Магнус, докато изучаваше блестящите си нокти. — Именно заради глупавата ви семейна вражда. Ако някой от тях е решил да ти повреди мотора, той определено не е сред гостите ми, така че… — Магнус се усмихна очарователно. — Нямам нищо общо с това.

Вампирът яростно изръмжа, като размахваше пръст към Магнус.

— Да не би да се опитваш да ми кажеш, че…

Блестящият показалец на Магнус трепна само за миг — толкова бързо, че Клеъри си помисли, че си е въобразила. Вампирът млъкна и се задави насред изречението си. Устата му се движеше, но от нея не излизаше нито звук.

— Считай, че вече не си добре дошъл тук — каза Магнус лениво, с широко отворени очи. Потресена, Клеъри видя, че зениците му бяха вертикални като на котка. — А сега си върви. — Той сви пръстите на ръката си и вампирът се обърна толкова бързо, сякаш някой го беше сграбчил за раменете и обърнал. Той се вряза в тълпата, като се запровира към изхода.

Джейс промърмори под нос:

— Беше впечатляващо.

— Имаш предвид това, как му свих сармите ли? — Магнус вдигна очи към тавана. — Знам. Какъв е нейният проблем?

Алек се покашля. След миг Клеъри разбра, че това беше смях. Започна да му става навик , помисли си тя.

— Трябва да знаете, че ние сипахме светена вода в резервоара — призна той.

— АЛЕК! — извика Джейс. — Затваряй си устата!

— Все едно не съм го чул — каза весело Магнус. — Какви отмъстителни малки копелета сте само! Знаете, че моторите им се движат с демонична енергия. Съмнявам се, че ще може да се поправи.

— Една пиявица с тузарски мотор по-малко — каза Джейс. — Къса ми се сърцето.

— Чувал съм, че някои от тях можели да летят с моторите си — вметна Алек, който бе разговорлив като никога. Дори се усмихваше.

— Това го има само в старите приказки за вещици — каза Магнус, котешките му очи блестяха. — Е, за това ли дойдохте на купона ми? За да повредите моторите на няколко кръвопийци?

— Не. — Джейс придоби делово изражение. — Трябва да поговорим с теб. Ако може, на някое по-спокойно място.

Магнус вдигна едната си вежда. Я , помисли си Клеъри, и той го може .

— Нещо пред Клейва ли съм загазил?

— Не — каза Джейс.

— Да се надяваме, че не — рече Алек. — Ох! — Той стрелна с поглед Джейс, който го бе сритал в кокалчето.

— Не — повтори Джейс. — Можем да говорим под закрилата на Завета. Ако ни помогнеш, всичко, което ни кажеш, ще си остане между нас.