Касандра Клеър - Град от кости

Клеъри улови дрехата и я разгъна.

— Не е ли твърде малка?

— Ластична е — каза Изабел. — Хайде, облечи я.

Клеъри бързо се шмугна в малката баня, която бе боядисана в светлосиньо. Тя намъкна роклята с тънки презрамки, тип спагети, през глава. Прилепна по нея като излята. Опитвайки се да не диша много дълбоко, тя се върна в спалнята, където Изабел беше седнала на леглото и поставяше пръстени на обутите си в сандали крака.

— Имаш късмет с тези малки гърди — каза Изабел. — Аз не мога да я нося без сутиен.

Клеъри се намръщи.

— Доста е къса.

— Не е къса. Идеална е — каза Изабел, като затърси нещо под леглото и извади оттам чифт ботуши. — Ето, можеш да обуеш тези. С тях ще изглеждаш по-висока.

— Правилно, защото гърдите ми са малки и съм джудже. — Клеъри поопъна надолу роклята, която едва покриваше бедрата й. Не обичаше да носи толкова къси поли, струваше й се, че така краката й изглеждат предизвикателно. — Ако на мен ми стои късо, то колко късо трябва да е на теб? — изрече гласно мислите си тя.

Изабел се усмихна.

— Аз я нося като блуза.

Клеъри се тръшна на леглото и обу ботушите. Бяха й малко широки около прасците, но на стъпалата й бяха по мярка. Тя върза връзките и се изправи, като се оглеждаше в огледалото. Хм, комбинацията къса черна рокля, мрежест чорапогащник и високи ботуши беше съвсем приемлива. Картинката разваляше само…

— Косата ти — каза Изабел. — Задължително трябва да я вдигнеш на кок. Седни. — Тя посочи властно към тоалетката. Клеъри седна и стисна рязко очи, докато Изабел разплиташе — не особено внимателно — плитките й, разресваше ги и слагаше някакви фиби. Тя отвори очи точно когато един напудрен кичур, подобен на плътен блестящ облак, я перна в лицето. Клеъри се закашля и погледна с укор Изабел, която се засмя:

— Не гледай мен. Гледай себе си.

Клеъри погледна в огледалото и видя, че Изабел бе вдигнала косата й в елегантен кок на темето, който се придържаше с блестящи фиби. Клеъри веднага се сети за съня си, тежката коса, притискаща главата й, танцуването със Саймън… тя се раздвижи неспокойно.

— Не ставай още. Не сме готови — каза Изабел и извади една очна линия. — Отвори очи.

Клеъри ококори очи, което беше добре, защото й попречи да заплаче.

— Изабел, може ли да те попитам нещо?

— Разбира се — каза Изабел, докато майсторски нанасяше очната линия.

— Алек гей ли е?

Китката на Изабел трепна. Очната линия се плъзна и очерта дълга черна линия от ъгълчето на окото на Клеъри чак до косата й.

— По дяволите — каза Изабел, като хвърли писеца.

— Няма нищо — успокои я Клеъри, като вдигна ръка до окото си.

— Не, има нещо. — Изабел сякаш щеше да се разплаче, докато ровеше из джунджуриите по тоалетката си. Най-после се изправи с топка памук, която подаде на Клеъри. — Ето. Избърши се. — Тя седна на края на леглото, гривните на глезените й издрънчаха и тя погледна Клеъри през косата си. — Как се досети? — попита най-накрая.

— Аз…

— Не бива да казваш на абсолютно никой — рече Изабел и очите й се разшириха.

— Дори и на Джейс?

— Най-вече на Джейс!

— Добре. — Клеъри долови колко сковано звучи гласът й. — Няма да му кажа. Не знаех, че това може да е чак такъв проблем.

— За родителите ми би било проблем — каза тихо Изабел. — Те ще се отрекат от него и ще го изхвърлят от Клейва…

— Какво, не може ли да си гей и ловец на сенки едновременно?

— Няма специално правило за това. Но хората не го приемат. Освен тези на нашата възраст… предполагам — добави тя нерешително, а Клеъри се зачуди колко ли хора на своята възраст е виждала реално Изабел. — Но за старото поколение определено е проблем. Ако все пак се случи, не се говори за това.

— О — каза смаяно Клеъри и съжали, че е повдигнала въпроса.

— Обичам брат си — каза Изабел. — Бих направила всичко за него. Но в това съм безсилна.

— Все пак той има теб — каза непохватно Клеъри и в този миг се сети за Джейс, който възприемаше любовта като нещо, което те съсипва. — Наистина ли мислиш, че Джейс би имал… нещо против?

— Не знам — каза Изабел, като с тона си искаше да покаже, че разговорът е приключен. — Но не ми е работа да се меся.

— И аз така мисля — каза Клеъри. Тя се наведе към огледалото и с памука на Изабел почисти драскотината от грима около окото си. Когато седна отново, за малко не изпусна памука от изненада: какво беше направила с нея Изабел? Скулите й бяха изпъкнали, очите й — станали по-дълбоки, загадъчни и светещо зелени.