Касандра Клеър - Град от кости

Когато сервитьорката мина покрай тях, Джейс вдигна поглед.

— Някой ще ни донесе ли изобщо кафе? — каза той на висок глас, като с това прекъсна Алек насред изречението.

Алек млъкна, ентусиазмът му се изпари.

— Аз…

Клеъри побърза да вземе думата.

— За какво е всичкото това сурово месо? — попита тя, като посочи третата страница от менюто си.

— За върколаците — каза Джейс. — Въпреки че и аз не бих отказал една кървава пържола от време на време. — Той се присегна през масата и прелисти отгоре менюто на Клеъри. — Храната за хора е най-накрая.

Тя прегледа внимателно менюто с най-обикновени ястия и се изуми. Такова изобилие.

— Има и смути ?

— Това смути със сливи и мед от диви цветя е направо божествено — каза Изабел, която се бе появила заедно със Саймън. — Мръдни нататък — каза тя весело на Клеъри, която толкова се приближи до стената, че чак усети как студените тухли притискат ръката й. Саймън, който се мушна до Изабел, й се усмихна малко смутено, но тя не отговори на усмивката му. — Непременно си поръчай.

Клеъри не разбра дали Изабел говори на нея, или на Саймън и затова не отвърна нищо. Косата на Изабел гъделичкаше лицето й и ухаеше на нещо като ванилов парфюм. Клеъри усети, че ще кихне. Мразеше ванилови парфюми. Не можеше да проумее как на някои момичета им харесва да миришат на десерт.

— Е, как мина в Града от кости? — попита Изабел, докато разлистваше менюто си.

— Беше яко — каза Джейс. — Безкраен див купон.

— Разбрахте ли какво има в главата на Клеъри?

— Имаме име — каза Джейс. — Магнус.

— Млъквай — изсъска Алек, като перна Джейс със затвореното си меню.

Джейс се стъписа.

— Исусе. — Той потърка ръката си. — Какъв ти е проблемът?

— Знаеш, че тук е пълно с долноземци. Мисля, че няма да е зле да спестиш подробностите около секретното ни разследване.

— Разследване? — засмя се Изабел. — Станали сме детективи, а? Да не би да си имате и кодови имена?

— Идеята никак не е лоша — каза Джейс. — Аз ще бъда барон Хотшафт фон Хугенщайн.

Алек се задави с водата си. В този миг се появи сервитьорката и им взе поръчката. Дори и отблизо тя си беше все същата красива блондинка, само че очите й бяха малко странни — изцяло сини, без бяло и без зеници. Когато се усмихна, се показаха малки остри зъби.

— Избрахте ли си вече?

Джейс се усмихна.

— Обичайното — каза той и в отговор сервитьорката сладко му се усмихна.

— И за мен — каза в същия стил Алек, но той не получи усмивка. Изабел най-изискано си поръча плодово смути, Саймън поиска кафе, а Клеъри след известно колебание си избра дълго кафе и кокосови палачинки с мед. Сервитьорката намигна със синьото си око и се отдалечи.

— И тя ли е ифрит? — попита Клеъри, докато гледаше след нея.

— Кели ли? Не. Мисля, че е полуфея — каза Джейс.

— Има очи на нимфа — каза замислено Изабел.

— Наистина ли не знаете каква е тя? — попита Саймън.

Джейс поклати глава.

— Уважавам личното й пространство. — Той смушка Алек. — Я се дръпни да изляза.

Алек се намръщи и му направи място да мине. Клеъри гледаше как Джейс се запътва към Кели, която се бе навела към бара и говореше с готвача през прозорчето към кухнята. Всичко, което Клеъри успя да види от готвача, бе наклонената му глава с бяла готварска шапка. През изрязаните от двете страни дупки на шапката се подаваха дълги космати уши.

Кели се обърна и се усмихна на Джейс, който я прегърна. Тя се сгуши в него. Клеъри се запита дали това беше според Джейс уважаване на личното пространство.

Изабел завъртя очи.

— Той май наистина си пада по сервитьорки.

Алек я погледна.

— Нали не мислиш, че това означава нещо за него? Искам да кажа, нали не мислиш, че я харесва.

Изабел сви рамене.

— Тя е долноземец — каза тя така, сякаш това обясняваше всичко.

— Не разбирам — каза Клеъри.

Изабел я погледна с безразличие.

— Не разбираш какво?

— Цялата тази работа с долноземците. Вие не ги преследвате, защото не са точно демони, но те не са и съвсем хора. Вампирите убиват, пият кръв…

— Само лошите вампири пият кръвта на живи хора — намеси се Алек. — Тях имаме право да убиваме.

— А върколаците какви са? Просто грамадни гальовни кутренца?

— Те убиват демони — каза Изабел. — Така че, ако не ни досаждат, и ние не ги закачаме.

По-добре да оставим паяците да живеят, за да изяждат комарите , помисли си Клеъри.

— Добре, излиза, че са достатъчно добри, за да бъдат оставени живи, достатъчно добри, за да готвят храната ти, достатъчно добри, за да се флиртува с тях… но дали наистина са достатъчно добри? Имам предвид, едва ли са толкова добри, колкото хората.