Касандра Клеър - Град от кости

Ти беше тази, която ни помоли за помощ. А не обратното.

— Обзалагам се, че и вие искате да видите какво се крие в мислите ми — каза тя. — Точно колкото и аз.

Братът, който заемаше централно място, подпря брадичка с тънките си бели пръсти. Това е интересна загадка, безспорно , каза той, а гласът му отекна в главата й — сух и равнодушен. Ако не се съпротивляваш, няма да използваме сила.

Тя стисна зъби. Идеше й да се съпротивлява, да прогони тези натрапени гласове от главата си. Да стои и да позволява такова вмешателство в личното си пространство…

Но така или иначе трябва да го направи, напомни си тя. Това не беше нищо друго, освен разкриване на минало престъпление — кражбата на паметта й. Ако се получеше, всичко, което й бе отнето, щеше да се възстанови. Тя затвори очи.

— Да продължаваме — рече тя.

Първият контакт отекна като шепот в главата й, нежен като докосване от падащо листо. Кажи си името пред Братството.

Клариса Фрей.

Първият глас бе последван и от останалите. Коя си ти.

Аз съм Клеъри. Майка ми е Джослин Фрей. Живея на площад „Бъркли“ 807 в Бруклин. На шестнайсет години съм. Баща ми се е казвал…

Мислите и сякаш се опънаха и се върнаха обратно като ластик, и тя безмълвно се въртеше във вихъра на картините, които се редяха в ума й зад затворените клепачи. Виждаше как майка й я побутва да побърза по черната нощна улица между купчини изринат мръсен сняг. После навъсеното небе, сиво и оловно, редящи се дървета, оголени и черни. Празен квадрат, изрязан в земята, прост ковчег, който се спуска в него. Пепел при пепелта. Джослин, увита в закърпената кувертюра, сълзи се стичат по бузите й, бързо затваря кутията и я пъха под възглавницата, когато Клеъри влиза в стаята. Тя отново видя инициалите на кутията: Дж. К.

Картините прииждаха все по-бързо, като страниците на някоя от онези книги, които, ако се разлистват бързо, картинките сякаш се движат. Клеъри стоеше в горната част на стълбите и гледаше надолу към тесен коридор, и ето го отново Люк със зелената пътна чанта в краката си. Джослин стоеше пред него и клатеше глава. „Защо сега, Лушън? Мислех, че си мъртъв…“ Клеъри примигна: Люк изглеждаше променен, почти неузнаваем, с брада, косата му — дълга и заплетена, и после някакви клони й попречиха да вижда. Тя отново беше в парка, някакви зелени феи, тънки като клечки за зъби, кръжаха сред червените цветя. Очарована, тя посегна към една от тях, ала майка й я грабна на ръце с вик на ужас. После отново беше на черната улица през зимата и те бързаха, скрити под чадър, Джослин ту я побутваше, ту я дърпаше измежду камарите натрупан сняг. На фона на белотата се очерта някаква гранитна порта; на вратата бе издълбана някаква дума. Великолепният. После тя стоеше в някакво антре, което миришеше на желязо и стопен сняг. Пръстите й бяха вцепенени от студ. Някаква ръка повдигна брадичката й и я накара да погледне нагоре, и тя видя редица думи, изписани по протежението на стената. Две от думите особено й се набиваха в очите: МАГНУС БЕЙН.

Внезапна болка я прониза отдясно. Когато картините изчезнаха, тя извика и се стрелна нагоре, като разкъса повърхността на съзнанието си, подобно на водолаз, който минава през вълна. Нещо студено се притискаше о бузата й. Тя с мъка отвори очите си и видя сребърни звезди. Примигна два пъти, преди да разбере, че лежи на мраморния под, с колене, притиснати към гърдите. Когато се размърда, усети остра болка в ръката си.

Тя внимателно се изправи в седнало положение. Левият й лакът бе ожулен и кървеше. Сигурно бе паднала на него. По блузата й имаше кръв. Тя се огледа наоколо, неориентирано, и видя Джейс, който гледаше към нея, неподвижен, но страшно пребледнял.

Магнус Бейн. Тези думи означаваха нещо, но какво? Преди да зададе въпроса си на глас, чу брат Джеремая:

Блокирането на спомените ти е по-силно, отколкото очаквахме , каза той. Тяхното отключване може да стане само от този, който ги е заключил. Ако го направим ние това може да те убие.

Клари се надигна на крака, като придържаше наранената си ръка.

— Но аз не знам кой ги е блокирал. Ако знаех, нямаше да съм тук.

Отговорът на този въпрос е вплетен в нишката на мислите ти , каза брат Джеремая. В съня, с който се пробуди, ти го видя написано.

— Магнус Бейн? Но… това дори не е име!

Това е достатъчно. Брат Джеремая се изправи. Сякаш като по сигнал станаха и останалите братя. Те сведоха глави към Джейс в знак на мълчаливо уважение, преди да се плъзнат сред колоните и да изчезнат. Остана само брат Джеремая. Той гледаше безучастно как Джейс се втурва към Клеъри.