Касандра Клеър - Град от кости

— Аз не съм дете.

— Ходж е прав — каза Алек. Той погледна Джейс и Клеъри си помисли, че е от малцината на този свят, които гледат Джейс не с уплаха, а със загриженост. — Валънтайн е опасен. Знам, че си добър ловец на сенки. Може би си най-добрият за възрастта си. Но Валънтайн е един от най-добрите съществували някога. Нужна е била жестока битка, за да бъде спрян.

— Но се оказа, че не е съвсем сразен — каза Изабел, която внимателно изучаваше зъбците на вилицата си. — Както виждаме.

— Но ние сме тук — каза Джейс. — Ние сме тук и понеже никой друг от Съглашението не е, то ако ние не направим нещо…

— Ето какво ще направим — каза Ходж. — Тази нощ ще изпратя съобщение на Клейва. Ако искат, още утре могат да изпратят нефилими тук. Те си знаят работата. Ти направи повече от достатъчно.

Джейс млъкна, но очите му още блестяха.

— Това не ми харесва.

— Не е нужно да ти харесва — каза Алек. — Просто не говори много и не върши глупости.

— А какво ще стане с майка ми? — напомни Клеъри. — Тя не може да чака пристигането на пратениците на Клейва. В този момент е при Валънтайн — по думите на Пангборн и Блекуел — и той може да… — Тя не можа да си наложи да изрече думата измъчва , но беше сигурна, че другите се досетиха. Внезапно всички на масата отклониха поглед от нея.

Освен Саймън.

— … я нарани — довърши изречението й той. — Но, Клеъри, те казаха, че тя е в безсъзнание и че това никак не харесвало на Валънтайн. Сигурно я чака да се събуди.

— На нейно място бих си останала в безсъзнание — измърмори Изабел.

— Но тя може да се събуди всеки момент — каза Клеъри, без да обръща внимание на Изабел. — Нали Клейвът е положил клетва да защитава хората. Не може ли още сега да изпратят ловци на сенки? Не трябва ли вече да са започнали да я търсят?

— Щеше да е по-лесно — сопна се Алек, — ако имахме поне бегла представа къде да я търсим.

— Но ние имаме — каза Джейс.

— Така ли? — сепна се Клеъри и жадно го погледна. — Къде?

— Тук. — Джейс се наведе напред и докосна с пръсти слепоочието й, толкова нежно, че тя се изчерви. — Всичко, което трябва да знаем, е заключено в главата ти, под тези прекрасни рижи къдрици.

Клеъри вдигна ръка към косата си, сякаш да я предпази.

— Не мисля…

— И какво следва от това? — попита рязко Саймън. — Ще й разрежеш главата, за да го вземеш ли?

Очите на Джейс блеснаха, но той каза спокойно:

— Не, разбира се. Мълчаливите братя могат да й помогнат да си върне спомените.

— Ти мразиш Мълчаливите братя — възрази Изабел.

— Не ги мразя — каза откровено Джейс. — Боя се от тях. Има разлика.

— Ти не каза ли, че са библиотекари? — попита Клеъри.

— Да, такива са.

Саймън подсвирна.

— Сигурно взимат убийствени такси за просрочено върнати книги.

— Мълчаливите братя са архивари, но не само това — намеси се Ходж, който явно вече не издържаше. — За да каляват ума си, те са си сложили някои от най-силните руни, създавани някога. Силата на тези руни е толкова голяма, че ако се използва… — той спря, а в ума на Клеъри отекна гласът на Алек: Те се осакатяват. — Е, това ги обезобразява и изкривява физически. Те са воини, но не като ловците на сенки. Тяхната сила е в ума, а не в тялото.

— Могат ли да четат мисли? — попита тихо Клеъри.

— Между другото могат и това. Няма по-опасни ловци на демони от тях.

— Не знам — каза Саймън, — на мен не ми звучи толкова лошо. Дори предпочитам да ми ровят из главата, отколкото да ми я отрежат.

— Значи си по-голям идиот, отколкото изглеждаш — каза Джейс, като го погледна презрително.

— Джейс е прав — каза Изабел, игнорирайки Саймън. — Мълчаливите братя наистина са зловещи.

Ходж бе притиснал ръката си към масата.

— Те са много силни — каза той. — Бродят в мрака и мълчат, но могат да отворят съзнанието ти така, както се отваря орех… и ако решат, оставят го да пищи самотно в тъмнината.

Клеъри погледна ужасено към Джейс.

— На тях ли искаш да ме предадеш?

— Искам те да ти помогнат — Джейс се наведе през масата, приближи се до нея толкова, че тя успя да види кехлибарените точици в светлите му очи. — Може да не се наложи ние да търсим майка ти — каза меко той. — Може Клейвът да се заеме с това. Но току-виж сме намерили в главата ти нещо, свързано с теб. Може там да има скрити тайни, — тайни, които ти не можеш да видиш. Не искаш ли да знаеш истината за собствения си живот?

— Не искам някой да влиза в главата ми — отвърна измъчено Клеъри тя. Съзнаваше, че той е прав, но самата мисъл да се остави в ръцете на създания, които дори ловците на сенки намират за зловещи, смразяваше кръвта й.