Касандра Клеър - Град от кости

— Той може и да е минал през етапа с бонбоните и цветята — каза Изабел. — Ние няма как да знаем.

— Изабел — каза внимателно Ходж, — говорим за човека, който докара на Идрис такава разруха, каквато не е била позната досега, който изправи едни срещу други ловците на сенки и долноземците и заля с реки от кръв улиците на Града от стъкло.

— Има нещо възбуждащо в злото — каза Изабел.

Саймън се опита да си придаде зъл вид, но се отказа, когато видя, че Клеъри го гледа.

— Защо толкова му е притрябвал на Валънтайн Бокала и защо си мисли, че той е у майката на Клеъри? — попита той.

— Вие казахте, че с негова помощ може да се създаде армия — каза Клеъри, като се обърна към Ходж. — Това означава ли, че с Бокала могат да се създадат ловци на сенки?

— Да.

— Значи Валънтайн може да си хване случаен човек от улицата и да го превърне в ловец на сенки? Само с помощта на Бокала? — Саймън се наведе напред. — С мен дали ще се получи?

Ходж го изгледа дълго и изпитателно.

— Възможно е — каза той. — Но мисля, че си минал подходящата възраст. Бокалът действа при деца. При възрастни трансформацията или не се получава, или направо ги убива.

— Армия от деца — каза тихо Изабел.

— Само за няколко години — каза Джейс. — Децата растат бързо. Няма да мине много време и те ще се превърнат в мощен противник.

— Не знам — каза Саймън. — Да превърнеш група деца в бойци, чувал съм и по-лоши неща. Не виждам голям смисъл в това, толкова усърдно да се крие Бокалът от него.

— Пропускаш момента, че тази армия ще бъде неминуемо използвана, за да атакува Клейва — каза дрезгаво Ходж. — Причината само на малцина да е отредено да станат нефилими е, че повечето хора не биха преживели трансформацията. Нужни са особена сила и издръжливост. Преди да бъде променена същността им, трябва много прецизна проверка… само че Валънтайн не би се занимавал с това. Той ще изпробва Бокала върху всяко дете, което му попадне, и от двайсетте процента оцелели ще си направи армия.

Алек гледаше Ходж не по-малко ужасено от Клеъри.

— Откъде знаеш, че той ще постъпи така?

— Защото — каза Ходж — такъв беше планът му, докато беше в Кръга. Бе казал, че това е единственият начин да създадем сила, която да използваме, за да браним своя свят.

— Но това е убийство! — рече Изабел, която изглеждаше леко позеленяла. — Казал е, че ще убива деца.

— Каза, че сме опазили света на хората чист за цели хиляда години — рече Ходж — и че сега било техен ред да дадат своята жертва.

— Своите деца ? — извика Джейс, бузите му горяха. — Това противоречи на всички наши принципи. Да оказваме помощ, да браним човечеството…

Ходж отмести чинията си.

— Валънтайн беше луд — каза той. — Брилянтен, ала луд. Не го интересуваше нищо друго, освен убиването на демони и долноземци. Нищо друго, освен прочистването на света. Той е готов да пожертва собствения си син в името на тази кауза и не може да разбере как другите не са готови на същото.

— Той има син? — обади се Алек.

— Образно казано — рече Ходж, като посегна към носната си кърпа. С нея забърса челото си и после отново я прибра в джоба. Клеъри забеляза, че ръката му леко трепери. — Когато земята му изгоря, когато рухна домът му, всички предположихме, че и той също е изгорял, като е предпочел Бокалът да стане на пепел, отколкото да попадне в ръцете на Клейва. В пепелта бяха намерени костите му, както и тези на жена му.

— Но майка ми е останала жива — каза Клеъри. — Не е загинала в този пожар.

— И както стана ясно, Валънтайн също не е — рече Ходж. — От Клейва няма да бъдат очаровани, че се подиграват с тях. И което е по-важно, ще искат да им се предаде Бокалът. А най-важното е, че ще искат да се уверят, че Валънтайн не го е взел.

— Мисля, че ще е най-добре първо да намерим майката на Клеъри — каза Джейс. — Като намерим нея, ще намерим и Бокала и така ще го вземем преди Валънтайн.

Това решение прозвуча чудесно на Клеъри, но Ходж така изгледа Джейс, сякаш последният бе предложил жонглиране с нитроглицерин.

— И дума да не става.

— Тогава какво ще правим?

— Нищо — каза Ходж. — Най-добре е да оставим всичко на обучените опитни ловци на сенки.

— Аз съм обучен — възрази Джейс. — И съм опитен.

Гласът на Ходж беше твърд, почти бащински.

— Знам, че си такъв, но ти си още дете или почти дете.

Джейс погледна Ходж с присвити очи. Миглите му бяха дълги и хвърляха сенки върху високите му скули. Друг на негово място би погледнал срамежливо и дори извинително, но Джейс помръкна и рече заплашително: