Касандра Клеър - Град от кости

— Говориш за Въстанието, нали? — каза Джейс, който не виждаше нищо непознато в историята на Ходж. — Това ми е известно. Само не знаех, че Валънтайн и последователите му си имат име.

— В днешно време то не се споменава много — каза Ходж. — Тяхното съществуване напомня за разцеплението в Клейва. Повечето им документи вероятно са унищожени.

— Тогава защо имаш копие от тази клетва? — попита Джейс.

Ходж се поколеба — само за миг, но Клеъри го забеляза и усети леки и неприятни тръпки по гърба.

— Защото — каза той накрая — аз съдействах за написването й.

Джейс вдигна поглед.

— Принадлежал си към Кръга?

— Да. Както много от нас. — Ходж бе забил поглед пред себе си. — В това число и майката на Клеъри.

Клеъри залитна назад, сякаш някой я бе ударил.

— Какво?

— Казах, че…

— Знам какво казахте! Майка ми никога не би се забъркала в подобно нещо. Някаква… някаква група на хора, изпълнени с омраза.

— Не е било… — започна Джейс, но Ходж го прекъсна.

— Съмнявам се — каза той бавно, сякаш думите му причиняваха болка, — че е имала избор.

Клеъри погледна втренчено.

— За какво говорите? Защо да не е имала избор?

— Защото — каза Ходж — беше съпруга на Валънтайн.

След първия миг на изненада Клеъри и Джейс се съвзеха и започнаха да говорят един през друг.

— Валънтайн е имал жена? Бил е женен ? Мислех, че… — Това е невъзможно! Майка ми никога не би… тя е била омъжена само за баща ми! Не е имала бивш съпруг!

Ходж вдигна успокояващо ръце.

— Деца…

— Аз не съм дете. — Клеъри рязко се отдалечи от бюрото. — И не желая повече да слушам.

— Клеъри — каза Ходж. Кроткият му тон късаше сърцето й. Тя бавно се обърна и погледна към него от разстоянието, което ги делеше по протежение на стаята. Беше й странно, че той, с посивялата си коса и белезите по лицето си, изглежда много по-стар от майка й. А пък са били заедно „млади“, заедно са членували в Кръга, Валънтайн е техен общ познат.

— Майка ми не би… — започна тя, но се отказа. Вече не беше сигурна, че познава добре Джослин. Майка й се бе превърнала в чужда за нея лъжкиня, която има своите тайни. Какво ли още можеше да е направила?

— Майка ти напусна Кръга — каза Ходж. Той не се приближи до нея, а я гледаше от другия край на стаята, открито и спокойно. — Когато разбрахме колко краен е станал във възгледите си Валънтайн, когато разбрахме какво се готви да направи, мнозина от нас го напуснаха. Лушън си тръгна първи. Това беше удар за Валънтайн. Двамата бяха много близки. — Ходж поклати глава. — Следващият беше Майкъл Уейланд. Твоят баща, Джейс.

Джейс вдигна вежди, но нищо не каза.

— Имаше и такива, които му останаха верни. Пангборн, Блекуел. Семейство Лайтууд…

— Лайтууд? Имаш предвид Робърт и Мерис? — изуми се Джейс. — А ти? Ти самият кога го напусна?

— Не съм го напускал — каза тихо Ходж. — Те също не го напуснаха… бояхме се, твърде много се страхувахме от това, на което е способен. След Въстанието верните му хора като Блекуел и Пангборн избягаха. Ние останахме и помогнахме на Клейва. Давахме им имена. Помагахме им да издирят избягалите. В замяна на това бяхме пощадени.

— Пощадени… — изплъзна се от Джейс, но Ходж го чу и му каза:

— Имаш предвид проклятието, което ме задържа тук, нали? Ти винаги си вярвал, че съм прокълнат от зъл демон или магьосник. И аз те оставих да живееш с тази заблуда. Но истината е друга. Проклятието, което ме задържа тук, е наложено от Клейва.

— Защото си бил в Кръга ли? — попита Джейс с израз на дълбоко изумление на лицето.

— За това, че не го напуснах преди Въстанието.

— Но семейство Лайтууд не са наказани — каза Клеъри. — Защо? И те са се провинили като вас.

— При тях имаше смекчаващи вината обстоятелства, бяха женени, имаха дете. Въпреки това в момента не по свое желание заемат пост, който изисква да са далече от Идрис. И тримата бяхме прогонени тук, по-точно четиримата. Когато напуснахме Града от стъкло, Алек беше едва бебе. Те могат да се връщат в Идрис само по работа, при това за кратко, докато аз нямам право да се връщам при никакви обстоятелства. Никога вече няма да видя Града от стъкло.