Касандра Клеър - Град от кости

Клеъри вдиша дълбоко.

— Мирише на… — Пролет , помисли си тя, преди още да се е затоплило и пъпките на дървета да са се разпукали и освободили цветовете .

— На у дома — каза Джейс, — на това ми мирише на мен. — Той отмести встрани един висящ клон, за да може да мине. Клеъри го последва.

Оранжерията бе изпълнена с растения, които несвикналото око на Клеъри не можеше да определи по-точно, освен като пъстра картина от цветове: синьо-лилави цветчета се спускаха отстрани на искрящо зелените живи плетове, дълги лиани бяха закрепени на скъпоценни гвоздеи с цвят на старо злато. Или падаха свободно върху някоя ниска гранитна пейка, опряна на дънера на дърво, със сведени над нея сребристозелени клони. В обрамчено с камъчета каменно корито блещукаше вода. Ходж седеше на пейката с черната си птица, кацнала на рамото му. Гледаше замислено водата, но когато те се приближиха, вдигна поглед към тях. Клеъри погледна нагоре и съгледа стъкления покрив на оранжерията, грейнал над тях като обърнато надолу езеро.

— Изглежда чакаш някого — отбеляза Джейс, като откъсна листо от близкото клонче и започна разсеяно да си играе с него. За сдържан човек като него имаше доста дразнещи навици. А може би просто не можеше да стои, без да прави нищо.

— Бях се замислил. — Ходж стана от пейката, като посегна към Хюго. Усмивката изчезна от лицето му и той погледна към тях. — Какво има? Изглеждате така, сякаш…

— Бяхме нападнати — каза кратко Джейс. — От Бездушен.

— Бездушни воини? Тук?

— Воин — каза Джейс. — Видяхме само един.

— Но Доротея каза, че били повече — добави Клеъри.

— Доротея ли? — Ходж вдигна ръка. — Най-добре ще е да ми разкажете всичко подред.

— Добре. — Джейс хвърли на Клеъри предупредителен поглед, с което й попречи да заговори първа. После заразказва надълго и нашироко събитията от следобеда, като пропусна само една подробност — че мъжете, които видяха в апартамента на Люк, са същите, които са убили баща му преди седем години. — Приятелят на майката на Клеъри, или какъвто там се води, официално се казва Люк Гароуей — завърши разказа си Джейс. — Но докато двамата мъже, които се представяха за пратеници на Валънтайн, бяха в дома му, го наричаха Лушън Греймарк.

— А те самите как се казваха…

— Пангборн — каза Джейс. — И Блекуел.

Ходж силно пребледня. На фона на сивата кожа белегът на бузата му изпъкваше като усукан червен конец.

— Стана това, от което най-много се боях — каза той сякаш на себе си. — Кръгът отново се надига.

Клеъри погледна към Джейс, надявайки се да разбере за какво става въпрос, но той бе не по-малко озадачен от нея.

— Кръгът? — попита той.

Ходж поклати глава, сякаш се опитваше да избистри ума си.

— Елате с мен — рече той. — Време е да ви покажа нещо.

Газовите лампи в библиотеката светеха и придаваха на полираните повърхности на мебелите от тиково дърво загадъчния вид на тъмни скъпоценни камъни. С падащите сенки върху каменните си лица ангелите, които носеха огромния плот на бюрото, изглеждаха още по-измъчени. Клеъри седна на червения диван, опъна краката си, а Джейс неспокойно се наведе над дивана на една ръка разстояние от нея.

— Ходж, ако ти трябва помощ в търсенето…

— Няма нужда. — Ходж се появи иззад бюрото и изтупа праха от коленете на панталоните си. — Намерих го.

Той държеше голяма книга, подвързана с кафява кожа. Приличащ на бухал с очилата си, той започна да разлиства с трескави пръсти и да мърмори:

— Къде… къде… а, ето тук! — Той се покашля и зачете на глас: С настоящото заявявам безусловното си подчинение на Кръга и неговите принципи… Готов съм да рискувам живота си по всяко време за Кръга, за да се запази чистотата на рода на Идрис и за света на смъртните, грижата за сигурността на който ни е поверена.

Джейс направи физиономия.

— Това пък какво е?

— Това беше клетвата за вярност към Кръга на Разиел отпреди двайсет години — каза Ходж някак странно уморено.

— Звучи зловещо — рече Клеъри. — Нещо като фашистка организация.

Ходж остави книгата. Изглеждаше толкова измъчен и мрачен, колкото статуите на ангелите под бюрото.

— Това е група — каза бавно той — от ловци на сенки, водена от Валънтайн, заклела се да унищожи всички долноземци и така да превърне света в „чисто“ място. Те възнамеряваха да изчакат долноземците да пристигнат в Идрис за подписване на Съглашението. То се преподписва на всеки петнайсет години, за да се запази магическата му сила — поясни той на Клеъри. — Тогава смятаха да ги избият, невъоръжени и беззащитни. С този ужасяващ акт те си мислеха, че ще се сложи началото на война между хората и долноземците, която война те се надяваха да спечелят.