Касандра Клеър - Град от кости

Джейс гледаше втренчено. Сякаш видя наставника си в друга светлина , помисли си Клеъри, макар че Джейс не би променил отношението си току-така . Той каза:

— Макар и суров, законът си е закон.

— Аз те научих на това — каза с насмешка Ходж. — И сега ме атакуваш със собствените ми думи. Но си прав. — Той имаше вид на човек, който всеки момент ще се строполи на близкия стол, но се държеше изправен. В стегнатата му стойка си личи някогашният воин , помисли си Клеъри.

— Защо не ми казахте по-рано? — попита тя. — Че майка ми е била омъжена за Валънтайн. Нали знаехте името й…

— Аз я знаех като Джослин Феърчайлд, а не като Джослин Фрей — рече Ходж. — А и ти така упорито твърдеше, че тя няма нищо общо със света на сенките, че успя да ме убедиш в невъзможността да говорим за една и съща Джослин… а може би аз самият не исках да повярвам. Никой не желае Валънтайн да се върне. — Той отново поклати глава. — Когато тази сутрин повиках братята от Града от кости, нямах представа какви новини ще имаме за тях — каза той. — Когато Клейвът разбере, че Валънтайн се кани да се завърне и търси Бокала, ще настане голяма суматоха. Мога само да се надявам, че това няма да наруши Съглашението.

— Обзалагам се, че точно това иска Валънтайн — отбеляза Джейс. — Но за какво му е толкова този Бокал?

Лицето на Ходж посърна.

— Не се ли досещаш? — каза той. — С негова помощ ще сформира армия.

Джейс се разтревожи.

— Но това никога…

— Време е за вечеря! — Беше Изабел, застанала в рамката на вратата на библиотеката. Тя все още държеше лъжицата в ръка, само че косата й се бе изплъзнала от кока и се бе разпиляла около шията. — Извинете, че ви прекъсвам — добави тя, като помисли малко.

— Мили Боже — каза Джейс, — наближава страшният час.

Ходж се сепна.

— Аз… аз… аз закусих доста обилно — запелтечи той. — Искам да кажа, обядвах. Направо преядох. И залък не мога да хапна повече…

— Изхвърлих супата — каза спокойно Изабел. — И поръчах китайска храна.

Джейс се отмести от бюрото и се протегна.

— Страхотно — каза той. — Умирам от глад.

— Е, може и аз да се опитам да похапна — склони великодушно Ходж.

— Какви лъжци сте и двамата — каза злъчно Изабел. — Вижте, знам, че не харесвате как готвя…

— Ами не готви тогава — посъветва я Джейс. — Поръча ли ми свинско му шу? Знаеш, че обожавам свинско му шу.

Изабел завъртя нагоре очи.

— Да. В кухнята е.

— Идеално. — Той мина покрай нея, като закачливо разроши косата й. Ходж излезе след него, като също се спря за малко, за да я потупа дружески по рамото, после продължи с виновно-шеговито наведена глава. Това ли беше боецът, чийто дух Клеъри бе видяла само преди минута?

Изабел гледаше след Джейс и Ходж, като въртеше лъжицата в покритите си с белези бледи пръсти. Клеъри каза:

— Наистина ли е такъв?

Изабел не я удостои с поглед.

— Кой наистина да е какъв?

— Джейс. Наистина ли е такъв лъжец?

Сега Изабел погледна Клеъри, очите й бяха огромни, тъмни и неочаквано замислени.

— Той изобщо не е лъжец. Не и за съществените неща. Може да ти каже ужасни истини, но никога не би те излъгал. — Тя спря за миг, преди да продължи отново, с прихнал глас: — Ето защо принципно е по-добре да не му задаваш въпроси, чийто отговор не би могла да понесеш.

Кухнята беше топла, светла и ухаеше вкусно на китайска храна. Този мирис напомняше на Клеъри за нейния дом. Тя седеше и гледаше лъскавата си чиния, пълна с юфка, играеше си с вилицата и се мъчеше да не гледа към Саймън, който зяпаше Изабел с изцъклен поглед.

— На мен пък ми се струва романтично — каза Изабел, докато всмукваше от сока си през една огромна цикламена сламка.

— Кое? — сепнато попита Саймън.

— Цялата тази работа с майката на Клеъри, дето била омъжена за Валънтайн — каза Изабел. Междувременно Джейс и Ходж й бяха разказали историята, макар че Клеъри забеляза как и двамата пропуснаха онази част от нея, която касаеше семейство Лайтууд и тяхната принадлежност към Кръга, както и за проклятието, наложено от Клейва. — Възкръснал е от света на мъртвите и идва да я търси. Току-виж поискал отново да се съберат.

— Не ми се вярва да е изпратил Ненаситен в дома й, защото иска да се съберат отново — каза Алек, който се бе появил за вечеря. Никой не го попита къде е бил, нито пък той изяви желание да сподели. Беше седнал до Джейс, точно срещу Клеъри, и се опитваше да избягва погледа й.

— Аз също не бих постъпил така — съгласи се Джейс. — Най-напред бонбони и цветя, после обяснения в любов и най-накрая — банда Ненаситни. В тази последователност.