Касандра Клеър - Град от кости

— Той демон ли е?

— Не. Валънтайн е… беше … ловец на сенки.

— Ловец на сенки ли? Защо казвате беше ?

— Защото е мъртъв — каза твърдо Ходж. — Умря преди петнайсет години.

Клеъри отново се отпусна на възглавниците на дивана. Главата й пулсираше. Може би все пак трябваше да приеме предложението за чая.

— Не може ли да е бил някой друг? Някой със същото име?

Смехът на Ходж приличаше на кашлица.

— Не. Но може да е бил някой, който е използвал името му, за да изпрати съобщение. — Той стана и тръгна към бюрото си, ръцете му бяха сключени зад гърба. — И сега е настъпил удобният момент.

— Защо сега?

— Заради Съглашението.

— Мирните преговори? Джейс спомена за тях. Мир с кого?

— С долноземците — промърмори Ходж. Той вдигна поглед към Клеъри, стиснал устни. — Прощавай, сигурно ти звучи доста объркано.

Тя кимна.

Ходж се наведе над бюрото, като разсеяно погали перата на Хюго.

— Долноземците обитават света на сенките заедно с нас. Винаги ни е било трудно да живеем в мир.

— Имаш предвид вампири, върколаци и…

— Митични създания — каза Ходж. — Феи. И децата на Лилит, които са магьосници и наполовина демони.

— А вие, ловците на сенки, какви сте?

— Понякога ни наричат нефилими — обясни Ходж. — Според Библията нефилимите са децата, родени от връзката между ангел и човек. А според легендата ловците на сенки са създадени преди повече от хиляда години, когато сред хората са сновели демони от други светове. Един магьосник призовал ангела Разиел, който смесил в чаша своя кръв с човешка и дал на хората да пият от нея. Тези, които пили от кръвта на ангела, станали ловци на сенки, както и техните деца, и децата на децата им. По-късно чашата станала известна като Бокала на смъртните. Дори и нещата да не са се случили точно така, факт е, че през вековете, когато редиците на ловците на сенки оредявали, винаги можело да бъдат създадени още ловци на сенки чрез Бокала.

— Винаги е можело ?

— Бокала вече го няма — каза Ходж. — Валънтайн го е унищожил, преди да умре. Той запалил голям огън и изгорил себе си заедно с родителите си, жена си и детето си. На това място земята почерняла. Там никой не строи. Казват, че мястото е прокълнато.

— А така ли е?

— Възможно е. Клейвът наказва с проклятие тези, които нарушават Закона. Валънтайн наруши най-важния от всички закони — той вдигна ръка срещу свои братя — ловци на сенки, и ги погуби. Той и неговите съмишленици, Кръгът, убиха десетки свои събратя заедно със стотици долноземци по време на последното Съглашение. Много трудно беше да бъдат спрени.

— Но защо е нападнал другите ловци на сенки?

— Той не одобряваше Съглашението. Ненавиждаше долноземците и смяташе, че трябва да бъдат изтребени до крак, за да се изчисти светът на хората. Въпреки че не са нито демони, нито нашественици, за него те бяха демонични по своята същност и това беше достатъчно. Клейвът не беше на това мнение — според тях помощта на долноземците е необходима, ако искаме да се отървем завинаги от демонския род. И наистина, кой би могъл да твърди, че митичните създания не са част от този свят, след като са били тук много преди нас?

— Съглашението беше ли подписано?

— Да. Когато долноземците видяха, че Клейвът се обявява в тяхна защита срещу Валънтайн и неговия Кръг, престанаха да считат ловците на сенки за свои врагове. По ирония на съдбата именно въстанието на Валънтайн направи възможно подписването на Съглашението. — Той отново седна на стола. — Извинявай, ако съм те отегчил с това историческо отклонение. Такъв си беше Валънтайн. Подстрекател, фантазьор, човек с голяма харизма и много убедителен. И убиец. А сега някой си служи с името му…

— Но кой? — попита Клеъри. — И какво общо има майка ми с това?

Ходж отново се изправи.

— Не знам. Но ще направя всичко възможно, за да разбера. Ще изпратя съобщение до Клейва, а също и до Мълчаливите братя. Те може да поискат да говорят с теб.

Клеъри не попита кои са Мълчаливите братя. Въздържаше се да задава въпроси, чиито отговори биха я объркали още повече. Тя се изправи.

— Има ли някакъв начин да се прибера вкъщи?

Ходж изглеждаше притеснен.

— Но аз… аз не мисля, че това ще бъде разумно.

— Дори и да остана тук, ще са ми необходими някои неща. Дрехи…

— Можем да ти дадем пари, за да си набавиш нови дрехи.

— Моля ви — каза Клеъри. — Трябва да видя дали… трябва да видя какво е станало.

Ходж въздъхна, после предложи с кратко, отривисто кимване: