Касандра Клеър - Град от кости

— Извинявай, че те ударих — каза тя. Той спря да тананика.

— Имаш късмет, че удари мен, а не Алек. Той би ти отвърнал със същото.

— Мисля, че само чака удобен момент — каза Клеъри, като ритна една празна бутилка от сода, изпречила се на пътя й. — Как те нарече Алек? Пара-какво?

— Парабатаи — каза Джейс. — Това означава двойка бойци, които се сражават рамо до рамо… те са нещо повече и от братя. За мен Алек е много повече от просто най-добър приятел. Нашите бащи да били парабатаи , когато са били млади. Неговият баща е мой кръстник… затова живея с тях. Неговото семейство ме е осиновило.

— Но твоята фамилия не е Лайтууд.

— Не — каза Джейс и тя понечи да попита каква е, но в това време стигнаха до дома й и сърцето й така силно се разтуптя, че беше сигурна, че се чува на мили оттук. Ушите й заглъхнаха, а дланите на ръцете й се измокриха от пот. Тя се спря пред живия плет и бавно повдигна очи в очакване да види жълта полицейска лента пред вратата, изпочупени стъкла върху моравата, всичко изпотрошено.

Ала нямаше и следа от разрушение. Червеникавокафявите камъни блестяха, окъпани от меката следобедна светлина. Над розовите храсти под прозорците на Мадам Доротея се чуваше бръмченето на пчелите.

— Всичко изглежда непокътнато — каза Клеъри.

— Отвън. — Джейс бръкна в джоба на джинсите си и извади оттам едно от онези метално-пластмасови устройства, което тя беше помислила за мобилен телефон.

— Това сензор ли е? За какво служи? — попита тя.

— Улавя честотите като радио, но честоти от демоничен произход.

— Демонични къси вълни?

— Нещо такова. — Когато стигнаха къщата, Джейс видя пред себе си сензора. Докато се изкачваха по стъпалата, сензорът леко пиукаше, после спря. Джейс се намръщи. — Улови нещо, но може и да е останало от онази нощ. Твърде слабо е, за да показва присъствието на демон в момента.

Клеъри изпусна въздуха, който неволно бе задържала.

— Добре — каза тя и се наведе да си вземе ключовете. Когато се изправи, видя издълбани драскотини по вратата. Вероятно ги е имало и миналия път, но в тъмното не ги е видяла. Приличаха на следи от нокти, дълги и успоредни, дълбоко издълбани в дървото.

Джейс докосна ръката й.

— Аз ще вляза пръв — каза той. Клеъри искаше да му каже, че няма да се крие зад гърба му, но бе онемяла. Усети вкуса на ужаса, който бе изпитала, когато за първи път видя Ненаситния — резливия бакърен вкус на стара монета върху езика й.

Джейс бутна входната врата с ръка, като й махна с другата, в която държеше сензора, да го последва. Клеъри влезе във входа, като примигна, за да свикне с мрака. Крушката все още не светеше, люкът бе прекалено мръсен, за да пропусне дневната светлина, и плътни сенки покриваха пода. Вратата на Мадам Доротея беше плътно затворена. Никаква светлина не се промъкваше през процепа отдолу. Клеъри се разтревожи дали не се е случило нещо и с нея.

Джейс вдигна ръка и я плъзна по парапета. Усети нещо мокро, на приглушената светлина изглеждаше с черно-червен цвят.

— Кръв.

— Може да е моята. — Гласът й звучеше металически. — От онази нощ.

— Ако беше така, щеше да е вече засъхнала — каза Джейс. — Ела.

Той се заизкачва по стълбите, Клеъри го последва. Стълбищната площадка беше тъмна и тя три пъти хвана погрешния ключ, преди да мушне правилния в ключалката. Джейс се беше надвесил над нея и я наблюдаваше нетърпеливо.

— Не ми дишай във врата — изсъска тя, ръката й трепереше. Най-после резето щракна и вратата се отвори.

Джейс мина пред нея.

— Аз ще вляза първи.

Тя въздъхна, после отстъпи встрани и го пропусна да влезе. Дланите й лепнеха, но не от горещина. Всъщност в апартамента беше хладно, дори студено… от входа проникваше мразовит въздух, който щипеше кожата й. Усети как кожата й настръхна, когато тръгна след Джейс по късия коридор и влезе във всекидневната.

Тя беше празна. Поразително празна, каквато беше преди да се нанесат. По стените и пода нямаше нищо, никакви мебели, дори пердетата бяха свалени от прозорците. Само по-светлите квадратни петна по стените показваха къде са висели картините на майка й. Като на сън Клеъри се отправи към кухнята, последвана от Джейс, който бе присвил светлите си очи.

Кухнята също беше празна, столовете, масата, дори хладилника го нямаше. Кухненските шкафове бяха отворени и разкриваха голите рафтове. Тя се покашля.

— За какво им е на демоните нашата микровълнова печка? — попита Клеъри.

Джейс поклати глава, устните му се свиха.