Касандра Клеър - Град от кости

— Не знам, но точно сега сензорът не улавя никакво присъствие на демони. Бих казал, че отдавна са си отишли.

Тя продължаваше да оглежда наоколо. Някой бе почистил и разлетия сос „Табаско“, забеляза тя със странно хладнокръвие.

— Успокои ли се? — попита Джейс. — Тук няма нищо.

Тя поклати глава.

— Искам да видя стаята си.

Той сякаш щеше да каже нещо, но се въздържа.

— Щом искаш — каза той, като прибра серафимската кама в джоба си.

В антрето нямаше осветление, но на Клеъри не й трябваше светлина, за да се ориентира в собствения си дом. С Джейс, вървящ точно зад нея, тя намери вратата на стаята си и посегна към дръжката. Усети я студена в ръката си — толкова студена, та чак й причини болка, като докосването на ледена висулка до кожата. Тя почувства погледа на Джейс, но вече беше хванала бравата и се опитваше да я натисне. Вратата поддаде, макар и едва-едва, сякаш от другата страна беше залепнала с нещо гъсто и сиропообразно…

Изведнъж вратата се отвори със замах навън, удари я и тя загуби равновесие. Плъзна се по пода в антрето и се блъсна в отсрещната стена, като се търколи по корем. Докато се изправяше на колене, усещаше глухо бучене в ушите си.

Джейс, притиснат до стената, потърси опипом джоба си, по лицето му бе изписана изненада. Над него се беше издигнал, като великан от приказка, огромен човек, широк като гардероб, стиснал остра секира в гигантската си, мъртвешки бяла ръка. На мръсната му плът висяха дрипи, а косата му бе сплъстена и разчорлена. Той вонеше противно на пот и разлагаща се плът. За Клеъри беше добре, че не можеше да види лицето му — дори в гръб той бе достатъчно противен.

Джейс държеше серафимската кама в ръка. Той я размаха и извика:

— Сансави!

Изведнъж от тръбичката изскочи острие. Клеъри се сети за старите филми, в които байонетите се криеха в бастуни и изскачаха от тях при леко почукване на пръчката. Но никога преди не беше виждала такава кама: прозрачна като стъкло, с излъчваща светлина дръжка, коварно остра и дълга почти колкото ръката на Джейс от лакътя до китката. Той замахна с нея, като я стовари върху гиганта, който от своя страна с рев се олюля назад.

Джейс се завъртя и се втурна към Клеъри. Хвана я за ръката, помогна й да се изправи и я задърпа надолу по коридора. Тя чуваше, че нещото зад тях е по петите им, стъпките му бързо се приближаваха и отекваха като падане на оловни тежести.

Те прекосиха коридора и излязоха на стълбищната площадка, където Джейс се обърна, за да затвори вратата. Тя чу щракването на автоматичната ключалка и затаи дъх. Вратата скърцаше на пантите си, сякаш някакъв ураган я блъскаше от вътрешната страна на апартамента. Клеъри тръгна към стълбите. Джейс се втренчи в нея. Очите му горяха в маниакално въодушевление.

— Слез долу! Излез от…

Още един удар, по-силен от първия, и този път пантите поддадоха и вратата изскочи от тях. Тя щеше да се стовари с все сила върху Джейс, ако той не се беше отдръпнал толкова бързо, че Клеъри дори не успя да види движението. Изведнъж той се оказа на най-горното стъпало, камата гореше в ръката му като комета. Тя осъзна, че се е свила в ъгъла на площадката, без да може да помръдне. Видя, че Джейс гледа към нея и нещо й вика, но не можеше да го чуе от шума, който издаваше гигантското същество, което изскочи от разбитата врата и се втурна към него. Тя се залепи към стената, сякаш притисната от вълна горещ въздух и смрад… и тогава секирата на съществото полетя, изсвистя във въздуха, носейки се към главата на Джейс. Той бързо се наведе и секирата се заби в парапета.

Джейс избухна в смях. Смехът изглежда ядоса съществото. Лишено от секирата си, то се нахвърли с юмруци срещу Джейс, който размаха серафимската си кама и я заби до дръжката в рамото на великана. За миг гигантът се олюля. После се хвърли напред, с протегнати към Джейс ръце. Джейс бързо се дръпна встрани, но явно не достатъчно бързо. Огромните ръце го сграбчиха, докато гигантът залиташе и падаше, повличайки и него. Джейс извика веднъж, последва серия от тежки, разбиващи удари, и после настъпи тишина.

Клеъри се изправи на крака и хукна надолу по стълбите. Джейс лежеше проснат в подножието на стъпалата, ръката му бе неестествено извита надолу. Върху краката му беше легнал гигантът, от гърдите на когото стърчеше дръжката на камата на Джейс. Гигантът още не беше мъртъв, но изглеждаше омаломощен, от устата му излизаше кървава пяна. Сега Клеъри можеше да разгледа лицето му — то бе мъртвешки бледо като лист хартия, покрито с черна мрежа от ужасни белези, които почти заличаваха чертите му. Очните му орбити бяха червени гнойни ями. Като се бореше с порива си да повърне, Клеъри се запрепъва надолу, прескочи потръпващия гигант и коленичи до Джейс.