Касандра Клеър - Град от кости

Една от мънистените завеси се размърда и от нея се подаде главата на Мадам Доротея.

— Интересуваш се от хиромантия? — попита тя, като забеляза погледа на Клеъри. — Или просто си любопитна?

— Нито едно от двете — рече Клеъри. — Наистина ли можете да врачувате?

— Моята майка беше рядко талантлива. Тя умееше да гледа на ръка или на утайка от чай. И мен научи на някои трикове. — Тя премести погледа си върху Джейс. — Като говорим за чай, ти, млади момко, обичаш ли чай?

— Какво? — попита объркано Джейс.

— Чай. Действа добре на стомаха и спомага за концентрацията. Чаят е чудесна напитка.

— Аз бих изпила чаша чай — каза Клеъри, като си даде сметка, че беше минало доста време, откакто за последно беше яла или пила нещо. Съзнаваше, че откакто се бе събудила, е карала изцяло на адреналин.

Джейс се съгласи.

— Добре. Само да не е „Ърл Грей“ 2 2 Ърл Грей (англ.) — вид чай с изразен аромат на бергамот (цитрусов плод). — Бел.ред. — каза той, като сбърчи изящния си нос. — Мразя бергамот.

Мадам Доротея се засмя гръмогласно и отново се скри зад мънистените завеси, като ги остави леко да се поклащат след нея.

Клеъри повдигна вежди към Джейс.

— Ти мразиш бергамот?

Джейс се разхождаше покрай тесните рафтове и изучаваше съдържанието им.

— Теб какво те засяга това?

— Досега не бях срещала момче на моята възраст, което да знае какво е бергамот, а още по-малко, че се съдържа в чая „Ърл Грей“.

— Е, да — каза Джейс с надменен поглед. — Аз не съм като другите момчета. Освен това — допълни той, като взе една книга от рафта, — в Института имаме часове по основи на хербологията и лечебната употреба на растенията. Задължителни са.

— Мислех, че изучавате само предмети като „Въведение в клането“ и „Обезглавяване за начинаещи“.

Джейс прелисти една страница.

— Много смешно, Фрей.

Клеъри, която изучаваше плаката за гледане на ръка, се обърна рязко към него.

— Не ме наричай така.

Той вдигна изненадано поглед към нея.

— Но защо? Нали това ти е фамилията?

В съзнанието й се стрелна образът на Саймън. Видя го за последно, когато бе побягнала от „Хайър Граундс“ и той гледаше втренчено след нея. Тя примигна и отново се обърна към плаката.

— Просто така, няма причина.

— Разбирам — каза Джейс и тя усети по гласа му, че той разбира много повече, отколкото би й се искало. Чу го да поставя обратно книгата на мястото й. — Сигурно държи този боклук тук, за да впечатлява платежоспособни мундита — каза с отвращение той. — Тук няма нищо стойностно.

— Само защото не е някоя от твоите магии… — започна сърдито Клеъри.

Той ядно смръщи вежди, което я накара да млъкне.

— Аз не правя магии — каза той. — Набий си го в главата: човешките същества не си служат с магии. Това е, което ги прави хора. Само вещиците и магьосниците могат да правят магии, защото имат демонска кръв.

На Клеъри й трябваше известно време, за да осмисли чутото.

— Но аз видях, че ти си послужи с магия. Ти използваш омагьосани оръжия…

— Аз използвам магически инструменти — каза Джейс, като зае лекторска поза. — А за да мога да го правя, трябва да премина през строго обучение. Татуираните по кожата ми руни също ме пазят. Ако ти се опиташ да използваш, да кажем, серафимска кама, може да се изгориш или дори да умреш.

— А ако имам и аз татуировки? — попита Клеъри. — Тогава може ли да ги използвам?

— Не — каза ядно Джейс. — Поставянето на знаци не е достатъчно. Има проверки, изпитания, нива на подготовка… виж, просто забрави, става ли? Стой далече от камите ми. Всъщност не докосвай нито едно от оръжията ми без мое разрешение.

— Е, смятах да ги продам всичките по eBay — сопна му се Клеъри.

— Да ги продадеш къде ?

Клеъри мило му се усмихна.

— На едно митично място с огромна магическа сила.

Джейс изглеждаше объркан, после сви рамене.

— Повечето митове са истина, поне донякъде.

— Започвам да го осъзнавам.

Завесата от мъниста отново се размърда и главата на Мадам Доротея се появи.

— Чаят е сервиран — каза тя. — Не стойте тук като магарета. Заповядайте в приемната.

— И приемна ли има? — попита Клеъри.

— Разбира се, че има приемна — каза Доротея. — Къде иначе ще си каня посетителите?

— Само да оставя шапката си на иконома — каза Джейс.

Мадам Доротея му хвърли мрачен поглед.

— Ако беше и наполовина толкова духовит, колкото си мислиш, че си, момчето ми, щеше да си два пъти по-духовит. — Тя мина отново през завесите, като нейното високо „Хмф!“ бе почти заглушено от подрънкването на мънистата.