Касандра Клеър - Град от кости

— Не съм дете — прекъсна го Клеъри. — Вече съм на шестнайсет… добре де, ще ги навърша в неделя.

— На годините на Изабел — каза Ходж. — И нея ли би нарекъл дете?

— Изабел произхожда от една от най-великите династии ловци на сенки в историята — каза сухо Алек. — Докато това момиче идва от Ню Джърси.

— Аз съм от Бруклин — поправи го ядосано Клеъри. — И какво от това? Та аз убих демона в собствения си дом, а ти не искаш да го признаеш само, защото не съм някоя богата глезла като теб и сестра ти?

Алек се стъписа.

— Как ме нарече?

Джейс се засмя.

— Точка за нея, Алек — каза той. — Трябва много да се внимава, особено с тези дребни демони от предградията…

— Не е смешно , Джейс — прекъсна го вбесено Алек, като скочи на крака. — Наистина ще допуснеш тя да стои тук и да ме обижда?

— Да — каза меко Джейс. — Ако искаш, гледай на това като на каляване на търпението ти.

— Може и да сме парабатаи — каза горчиво Алек. — Но твоето лекомислие ме побърква.

Гласът на Джейс беше студен.

— А твоето твърдоглавие побърква мен. Когато я намерих, тя лежеше на пода в локва кръв, а мъртвият демон практически бе легнал върху нея. Ако не го е убила тя, то кой тогава?

— Ненаситните са глупави. Може да се е пробол със собственото си жило… случвало се е и преди…

— Значи предполагаш, че се е самоубил?

Алек стисна устни.

— Не е редно тя да е тук. Мундитата не са добре дошли в Института, Джейс, и за това си има причина. Ако някой разбере, ще ни издаде на Клейва. Единствената причина Ходж да ти позволи да я доведеш, е твоето твърдение, че тя е убила демона.

— Това не е съвсем така — каза Ходж. — Законът ни позволява да предлагаме убежище на мунданите при определени обстоятелства. Ненаситният вече е бил нападнал майката на Клеъри… тя е щяла да бъде следващата.

Нападнал. Клеъри се запита дали това не беше смекчено описание на думата убил . Гарванът на рамото на Ходж леко изграчи.

— Ненаситните са машини за преследване и убиване — каза Алек. — Те действат по заповеди на магьосници или на могъщи господари на демоните. По каква причина някой магьосник или господар на демоните ще прояви интерес към дома на една мунди? — Докато гледаше Клеъри, очите му бяха изпълнени с неприязън. — Предположения?

Клеъри каза:

— Може да е станала грешка.

— Демоните не правят такива грешки. Щом преследват майка ти, явно има причина. Ако тя беше невинна…

— Какво имаш предвид под „невинна“? — Гласът на Клеъри се сниши.

Алек изглеждаше объркан.

— Аз…

— Това, което иска да каже — рече Ходж, — е, че е крайно необичайно за един могъщ демон, от тези, които командват група от по-нисшестоящи демони, да проявява интерес към човешките дела. Нито един мундан не може да призове демон — няма тази сила, — но има такива, които в отчаянието и глупостта си намират врачка или магьосник за тази работа.

— Майка ми не познава магьосници. Тя не вярва в магии. — У Клеъри се прокрадна една мисъл. — Мадам Доротея, тя живее под нас и е врачка. Сигурно демоните са преследвали нея, но са налетели на мама по погрешка.

Веждите на Ходж хвръкнаха нагоре.

— Под вас живее врачка?

— Тя е шарлатанка… измамница — каза Джейс. — Проверих я. Никой магьосник няма да се заинтересува от нея, освен ако не иска да си купи непотребна кристална топка.

— Значи пак се връщаме в изходна позиция. — Ходж посегна да погали птицата на рамото си. — Мисля, че е време да уведомим Клейва.

— Не — каза Джейс. — Не можем…

— Досега нямаше смисъл да казваме за присъствието на Клеъри тук, защото не се знаеше дали тя изобщо ще оживее — каза Ходж. — Но тя се оправи и сега е първият мундан, пристъпил прага на Института от сто години насам. Знаеш какви са правилата, ако мундан разбере за ловците на сенки, нали, Джейс? Трябва да уведомим Клейва.

— Безспорно — съгласи се Алек. — Мога да изпратя съобщение на баща ми…

— Тя не е мундан — каза спокойно Джейс.

Веждите на Ходж отново отскочиха нагоре и замръзнаха там. Алек се спря насред изречението си и погледна смаяно. Във внезапно настъпилата тишина Клеъри долавяше шумоленето на крилата на Хюго.

— Такава съм — каза тя.

— Не, не си — рече Джейс. Той се обърна към Ходж и Клеъри забеляза лекото движение на гърлото му, сякаш преглъщаше. Неговата нервност й подейства странно успокояващо. — Онази нощ имаше демони, облечени като полицаи. Трябваше да минем покрай тях. Клеъри беше твърде слаба, за да тича, а нямаше време да се скрием… тя можеше да умре. И аз използвах моето стили… поставих предпазна руна от вътрешната страна на ръката й. Мислех…