Касандра Клеър - Град от кости

— Това е нелепо — рече Джейс. — Аз не съм мъртъв… нямало е никакви кости.

— Видяла ги е.

— Значи е било магически прах — каза грубо той.

— Питай баща си какво се е случило с тъщата и тъста му — рече Клеъри. Посегна към ръката му. — Питай го дали и това е било магически прах…

— Замълчи! — Джейс бе изгубил контрол и се обърна побеснял към нея. Клеъри видя как Люк ги погледна, стреснат от шума, и в този миг на разсейване Валънтайн се възползва и с един удар заби острието на сабята си в гърдите на Люк, точно под ключицата.

Люк отвори широко очи — повече от изненада, отколкото от болка. Валънтайн дръпна ръката си и измъкна острието, цялото изцапано до дръжката с кръв. С отривист смях Валънтайн се нахвърли отново, този път за да избие оръжието от ръката на Люк. То падна на пода с тъпо дрънчене, Валънтайн го ритна и го запрати под масата. Коленете на Люк се подкосиха и той се строполи.

Валънтайн вдигна черната сабя над проснатото тяло на Люк, готов да нанесе смъртоносния удар. Инкрустираните сребърни звезди блеснаха и Клеъри си помисли, за миг, смразена от ужас, как може нещо толкова страшно да бъде толкова красиво?

Джейс, който предчувстваше какво се кани да направи Клеъри, преди още да й е минало през ума, се завъртя пред нея.

— Клеъри…

Мигът на вцепенението отмина. Тя се отскубна от Джейс, измъкна се от протегнатите му ръце и се затича по каменния под към Люк. Той лежеше на земята, подпрян на една ръка; Клеъри се хвърли към него точно когато Валънтайн замахна със сабята си.

Тя видя очите на Валънтайн, когато сабята полетя към нея. Стори й се цяла вечност, макар че сигурно бяха минали само няколко секунди. Тя видя, че ако иска, той би могъл да спре удара. Видя, че знае, че ще прободе и нея. Видя, че му беше напълно безразлично.

Клеъри вдигна ръце и стисна очи… Нещо издрънча. После чу как Валънтайн извика, отвори очи и видя, че сабята бе изхвърчала от ръката му, която кървеше. Кинжалът с червената дръжка лежеше няколко стъпки встрани на каменния под, до черната сабя. Тя смаяно се обърна, видя Джейс до вратата с все още вдигната ръка и разбра, че той е хвърлил кинжала с достатъчно сила, за да избие сабята от ръката на баща си.

Силно пребледнял, той бавно свали ръката си, очите му бяха приковани във Валънтайн — големи и виновни.

— Татко, аз…

Валънтайн погледна окървавената си ръка и за момент Клеъри видя по лицето му да преминава гняв, като проблеснала светкавица. Но когато проговори, гласът му беше нежен.

— Отлично хвърляне, Джейс.

Джейс се смути.

— Но ръката ти. Аз просто мислех, че…

— Нямаше да нараня сестра ти — рече Валънтайн, като бързо отиде до сабята си и кинжала и ги вдигна. — Щях да спра. Но твоята братска загриженост е похвална.

Лъжец. Но Клеъри нямаше време за преструвките на Валънтайн. Тя се обърна да погледне Люк и усети силен пристъп на гадене. Люк лежеше по гръб, с полузатворени очи и дишаше тежко. Изпод разкъсаната му риза бликаше кръв.

— Трябва ми бинт — каза Клеъри със задавен глас. — Някаква кърпа, каквото и да е.

— Остани на мястото си, Джонатан — каза Валънтайн с режещ глас, и Джейс замръзна. — Клариса — заговори отново Валънтайн с мазен глас, — този човек е враг на нашето семейство, враг на Клейва. Ние сме ловци и понякога се налага да убиваме. Предполагам, разбираш това.

— Ловци на демони — рече Клеъри. — Убийци на демони. А не просто убийци. Има разлика.

— Той е демон, Клариса — каза Валънтайн със същата мекота в гласа. — Демон в човешки образ. Знам колко коварни могат да бъдат тези чудовища. Спомни си, че навремето и аз го пощадих.

— Чудовище ли? — повтори Клеъри. Тя си представи Люк, Люк, който я люлееше, когато беше петгодишна, и засилваше люлката колкото се може по-високо. Люк в първия й учебен ден, фотоапаратът, който не спираше да щрака снимка след снимка, сякаш е горд баща. Люк, който преглеждаше всеки кашон с книги, пристигащ в магазина, за да види дали няма нещо подходящо за нея, и го отделяше настрани. Люк, който я вдигаше да бере ябълки от дървото до тяхната къща. Люк, чието място на баща се опитваше да заеме този садистичен, лъжлив убиец. — Люк не е чудовище — каза тя с металическа нотка в гласа, която по нищо не отстъпваше на неговата. — Нито убиец. За разлика от теб.

— Клеъри! — извика Джейс.

Клеъри не му обърна внимание. Очите й бяха приковани в сивите очи на баща му.

— Ти си убил родителите на жена си, при това не в битка, а хладнокръвно — каза тя. — И се обзалагам, че си убил и Майкъл Уейланд и малкото му момче. Хвърлил си телата им при тези на моите баба и дядо, за да си помисли майка ми, че ти и Джейс сте мъртви. Сложил си медальона си около шията на Майкъл Уейланд, преди да го запалиш, за да може всички да си мислят, че онези кости са твои. След всичко изречено за чистата кръв как не се посвени да пролееш тяхната кръв, как не си даде сметка за тяхната невинност, когато ги уби? Да подлагаш на клане стари хора и деца, това е чудовищно.