Касандра Клеър - Град от кости

Джейс леко потрепери, но кимна, все още втренчен във вкопчените си ръце.

— Ще бъдем там заедно — додаде Валънтайн. — Както би следвало да бъде.

Звучи чудесно , помисли си Клеъри. Само ти, жена ти, изпаднала в кома, вцепененият ти от шока син и дъщеря ти, която те мрази и в червата. Какво като двете ти деца са влюбени едно в друго. Да, звучи като идеалното, отново събрало се семейство. Ала на глас каза само:

— Никъде няма да ходя с теб, нито пък майка ми.

— Той е прав, Клеъри — каза дрезгаво Джейс. Размърда ръцете си, върховете на пръстите му бяха изцапани в червено. — Това е единственото място, където можем да отидем. Само там можем да подредим нещата.

— Не говориш сериозно…

Чу се силен трясък от долния етаж, толкова силен, сякаш стените на болницата се срутваха. Люк, помисли си Клеъри и скочи на крака.

Джейс, въпреки бледия си вид, реагира автоматично, като се надигна от стола и посегна към колана си.

— Татко, те…

— Идват. — Валънтайн се изправи. Клеъри чу приближаващи се стъпки. Миг по-късно вратата се отвори със замах и на прага застана Люк.

Клеъри потисна вика си. Той бе покрит с кръв, джинсите и ризата му бяха пропити с нея, долната половина на лицето му беше цялата червена. По ръцете му също се стичаше кръв. Тя нямаше представа каква част от нея беше негова. Клеъри чу собствения си глас да вика името му, после се втурна през стаята към него, като едва не се препъна от нетърпение да го хване за ризата и да се сгуши в него, както не бе правила от осемгодишна.

За миг голямата му ръка се вдигна и притисна главата й в едноръка мечешка прегръдка. После леко я отстрани.

— Целият съм в кръв — каза той. — Не се безпокой… не е моя.

— От кого е тогава? — Беше гласът на Валънтайн и Клеъри се обърна, със закрилящата ръка на Люк върху раменете си. Валънтайн ги гледаше пресметливо с присвити очи. Джейс беше станал на крака, заобиколил масата и сега стоеше колебливо зад баща си. Клеъри не помнеше някога да го е виждала така нерешителен.

— На Пангборн — отвърна Люк.

Валънтайн прокара ръка по лицето си, сякаш новината му причини болка.

— Разбирам. Разкъса гърлото му със зъби ли?

— Не — каза Люк. — Убих го с това. — В свободната си ръка той държеше дълга тънка кама със сини камъни по дръжката. — Помниш ли я?

Валънтайн я погледна и Клеъри видя как челюстта му се стегна.

— Помня я — каза той и Клеъри се запита дали се е сетил за разговора им преди малко. — Това е кинжал, черкезка кама. Това е едната от двете изработени по поръчка ками.

— Даде ми я преди седемнайсет години и ми каза да се самоубия с нея — рече Люк и стисна още по-здраво оръжието в ръката си. Сега Клеъри видя, че острието й беше по-дълго от това на кинжала с червената дръжка в колана на Джейс. Беше нещо средно между кама и сабя, а острието му беше тънко като игла. — И аз без малко да го направя.

— Очакваш да го отрека ли? — В гласа на Валънтайн имаше болка, спомен за някогашна мъка. — Опитах се да те спася от самия теб, Лушън. Ако имах сили да те убия, щеше да умреш като достоен мъж.

— Мъж като теб ли? — попита Люк и в този момент Клеъри откри в него онзи Люк, когото тя познаваше, който я мъмреше, когато лъжеше или се преструваше, когато бе груба или арогантна. В горчивината на гласа му тя долови онази любов, която някога бе изпитвал към Валънтайн, превърнала се в безсилна омраза. — Мъж, който оковава съпругата си, която е в безсъзнание, за леглото, за да изтръгне от нея информация, когато се събуди? Това ли е твоето достойнство?

Джейс погледна втренчено баща си. Клеъри видя пристъпа на ярост, който за миг изкриви чертите на Валънтайн, но после изчезна и се смени с любезност.

— Нищо не искам да изтръгна от нея — каза той. — Окована е за своя собствена безопасност.

— От какво? — настояваше Люк, като пристъпи навътре в стаята. — Единственото нещо, което я заплашва, си ти. Единственото нещо, което изобщо някога я е заплашвало, си бил ти. Тя прекара живота си, бягайки от теб.

— Аз я обичах — каза Валънтайн. — И никога не бих я наранил. Ти я настрои срещу мен.

Люк се засмя.

— Не беше нужно аз да я настройвам срещу теб. Тя сама те намрази.

— Това е лъжа! — изрева Валънтайн с внезапна дива ярост и извади сабята от ножницата си. Острието беше гладко и матовочерно, обсипано със сребърни звезди. Той го насочи към сърцето на Люк.

Джейс пристъпи към Валънтайн.

— Татко…

— Джонатан, замълчи! — извика Валънтайн, но беше твърде късно. Клеъри видя шока, изписан на лицето на Люк, докато гледаше втренчено Джейс.