Касандра Клеър - Град от кости

Очите на Валънтайн се плъзнаха бавно по нея, от върха на рошавата й коса до върховете на протритите и маратонки. Те се спряха на камата, която тя все още стискаше в ръката си.

По лицето му пробягна някакво неопределено изражение — наполовина изненада, наполовина объркване.

— Откъде се снабдихте с тази кама, млада госпожице?

Клеъри отговори студено.

— Джейс ми я даде.

— То, кой, ако не той — рече Валънтайн. Гласът му беше мек. — Може ли да я видя?

— Не! — Клеъри отстъпи назад, сякаш да се предпази от удар, но усети как някой решително дръпва камата от пръстите й. Джейс държеше камата и гледаше Клеъри с извинително изражение. — Джейс — изсъска тя, като натъртваше упрека за предателството във всеки звук от неговото име.

За миг по лицето му премина сянка на срам. Но всичко, което каза, беше само:

— Ти все още не разбираш, Клеъри. — С почтителност, от която и се гадеше, той отиде до Валънтайн и му подаде камата. — Ето, татко.

Валънтайн взе камата в голямата си ръка с дълги пръсти и започна да я изучава.

— Това е кинжал, черкезка кама. Това е едната от двете изработени по поръчка ками. Ето, виж инкрустираната на нея звезда на Моргенстърн. — Той я обърна и я показа на Джейс. — Странно е, че семейство Лайтууд не са я забелязали.

— Никога не съм им я показвал — каза Джейс. — Те ми позволяваха да имам лични вещи. Не навлизаха в личното ми пространство.

— Това не ме учудва — рече Валънтайн. Той върна кинжала на Джейс. — Мислили са, че си син на Майкъл Уейланд.

Джейс пъхна камата с червена дръжка в колана си и вдигна поглед.

— Както и аз — каза тихо той и в този миг Клеъри осъзна, че това не беше шега, че Джейс не просто се преструва, преследвайки определена цел, а наистина вярва, че Валънтайн е неговият завърнал се баща.

Студено отчаяние се плъзна по вените й. Гневният Джейс, враждебният, вбесеният Джейс, с него можеше да се разбере, но този нов Джейс, крехък и някак странно уязвим, й беше чужд.

Валънтайн я погледна над златисторусата глава на Джейс; очите му бяха леко развеселени.

— Мисля, че е добра идея да поседнеш, Клеъри?

Тя скръсти непреклонно ръце пред гърдите си.

— Не.

— Както искаш. — Валънтайн дръпна един стол и седна на челното място на масата. След малко Джейс също седна пред пълна наполовина бутилка вино. — Но те уверявам, че заради нещата, които ще чуеш, ще ти се прииска да си седнала.

— Ще те информирам, ако това се случи — каза Клеъри.

— Чудесно. — Валънтайн се облегна назад с ръце зад тила. Яката на ризата му беше леко разтворена и показваше осеяните с белези ключици. Осеян с белези като тези, на сина му, като на всички нефилими. Живот, пълен с белези и убийства, бе казал Ходж. — Клеъри — рече отново той, сякаш за да чуе как звучи името й. — Галено от Клариса? Не бих избрал такова име.

Иронична усмивка изкриви устните му. Той знае, че аз съм негова дъщеря, помисли си Клеъри. Но не го казва. Защо не го казва?

Заради Джейс, отговори си тя. Джейс ще си помисли… дори не можеше да си представи какво ще си помисли той. Когато влезе през вратата, Валънтайн ги бе видял, че се прегръщат. Той сигурно знае с каква опустошителна информация разполага. Някъде зад тези хладни сиви очи проблясваше острият му ум, като се чудеше как да я реализира по най-добрия начин.

Клеъри хвърли още един умолителен поглед към Джейс, но той се беше втренчил във винената чаша до лявата си ръка, наполовина пълна с пурпурночервена течност. Тя виждаше учестеното вдигане и спускане на гърдите му — беше по-разстроен, отколкото искаше да признае.

— Всъщност изобщо не ме интересува какво име би ми избрал — каза Клеъри.

— Убеден съм — отвърна Валънтайн, като се наведе напред, — че не те интересува.

— Ти не си бащата на Джейс — каза тя. — Опитваш се да ни изиграеш. Бащата на Джейс е Майкъл Уейланд. Семейство Лайтууд могат да потвърдят това. Всеки може да го потвърди.

— Семейство Лайтууд не са добре информирани — рече Валънтайн. — Те наистина вярват, че Джейс е син на техния приятел Майкъл. Както и Клейвът. Дори Мълчаливите братя не знаят неговата истинска идентичност. Макар че съвсем скоро ще научат.

— Но пръстенът на семейство Уейланд…

— А, да. Пръстенът — рече Валънтайн, като погледна към ръката на Джейс, където блестеше пръстенът като увита змия. — Не е ли забавно как М обърнато се превръща в W 5 5 Wayland (Уейланд). — Бел.ред. ? Разбира се, ако си беше направила труда да помислиш, сигурно щеше да ти се стори странно, че Уейланд са избрали за семеен символ звезда. Далеч по-приемливо би било тя да бъде символ на семейство Моргенстърн.