Касандра Клеър - Град от кости

— Джонатан? — прошепна той.

Устните на Джейс трепнаха.

— Не ме наричай така — каза свирепо, златистите му очи блестяха. — Сам ще те убия, ако те чуя още веднъж да ме наречеш така!

Люк, без да забелязва насочената към сърцето му кама, не сваляше очи от Джейс.

— Майка ти би се гордяла с теб — каза той толкова тихо, че дори Клеъри, която беше близо до него, едва го чу.

— Аз нямам майка — рече Джейс. Ръцете му трепереха. — Жената, която ме е родила, ме е изоставила, преди да мога да запомня лицето й. Не съм означавал нищо за нея, така че и тя не означава за мен.

— Майка ти не те е изоставила — каза Люк, погледът му бавно се плъзна към Валънтайн. — Не съм предполагал, че дори човек като теб би използвал собствената си плът и кръв като залог в игрите си. Явно съм грешал.

— Стига. — Тонът на Валънтайн звучеше отегчен, но в него се долавяше плам и желание за насилие. — Пусни дъщеря ми или ще те убия на място.

— Аз не съм твоя дъщеря — каза буйно Клеъри, но Люк я отблъсна от себе си толкова силно, че тя едва не падна.

— Бягай — каза той. — Спасявай се.

— Няма да те изоставя!

— Клеъри, говоря сериозно. Махни се оттук. — Люк вече вадеше камата си. — Това не е твоя битка.

Клеъри се запрепъва към вратата, която водеше към площадката. Можеше да изтича да повика помощ, да повика Аларик…

Тогава Джейс изскочи пред нея и й препречи пътя. Тя бе забравила колко бързо и тихо като котка се движи той.

— Да не си полудяла? — изсъска той. — Входната врата е разбита. Навсякъде е пълно с бездушни.

Тя го бутна.

— Пусни ме…

Джейс я стисна в желязна хватка.

— За да те разкъсат на парчета ли? Забрави.

Зад нея се чу силен звук от удар на метал в метал. Клеъри се отскубна от Джейс и видя как Валънтайн се нахвърля върху Люк, който посрещна удара му с оглушително париране. Камите им се отделиха една от друга и сега те кръстосваха стаята в плетеница от маневри и удари.

— О, Боже — прошепна тя. — Ще се избият.

Очите на Джейс бяха станали почти черни.

— Ти не разбираш. Това е начинът… — Гласът му секна и той пое дълбоко въздух, когато Люк проби защитата на Валънтайн и му нанесе удар в рамото. Бликна кръв и изцапа бялата му риза.

Валънтайн залитна назад и се засмя.

— Добър удар — каза той. — Не очаквах, че още го помниш, Лушън.

Люк стоеше изправен, ножът закриваше лицето му от Клеъри.

— Нали ти ме научи на него.

— Но оттогава минаха години — отвърна Валънтайн с ехиден глас, — а и през това време едва ли си имал нужда от нож. При положение че си имаш нокти и зъби.

— И с тях ще изтръгна сърцето ти.

Валънтайн поклати глава.

— Ти изтръгна сърцето ми преди години — каза той и дори Клеъри трябваше да признае, че мъката в гласа му е истинска и неподправена. — Когато ме предаде и напусна. — Люк отново се нахвърли върху него, но Валънтайн леко се плъзна назад. За голям мъж като него той се движеше учудващо леко. — Ти беше този, който накара жена ми да се обърне срещу собствения си вид. Дойде при нея, когато тя беше най-слаба, и не можеше да остане равнодушна към твоята жалка безпомощност. Мен ме нямаше и тя си помисли, че я обичаш. Каква глупачка.

Джейс бе изопнат като струна до Клеъри. Тя усещаше притеснението му като искри, изпускани от скъсан кабел.

— Валънтайн говори за майка ти — каза тя.

— Тя ме е изоставила — отвърна Джейс. — Това не е майка.

— Мислела е, че си мъртъв. Искаш ли да знаеш откъде знам това? Тя криеше в спалнята си една кутия. На нея имаше твоите инициали. Дж. К.

— Е, имала била кутия — каза Джейс. — Че то кой няма кутия. Хората си слагат разни неща в кутии. Чух, че било модерно.

— В нея имаше къдрица от твоята коса. Бебешка коса. И снимка, а може и две да бяха. Тя ги вадеше всяка година и плачеше над тях. Плачеше неутешимо…

Ръката на Джейс се сви в юмрук.

— Стига — процеди той през зъби.

— Какво стига? Да говоря истината ли? Тя мислеше, че си мъртъв… никога не би те изоставила, ако знаеше, че си жив. Ти също мислеше, че баща ти е мъртъв…

— Аз го видях как умира! Не е само като да… като да съм чул и да съм решил да повярвам!

— Тя е намерила изгорелите ти кости — каза тихо Клеъри. — Сред руините на дома си. Заедно с костите на майка си и баща си.

Сега вече Джейс я погледна. В очите му все още се четеше недоверие и усилието, което му костваше да го задържи. Тя видя сякаш като през магически прах крехката броня на неговото доверие в баща му, непозволяваща му да повярва в истината. Някъде, помисли си тя, има пукнатина в тази броня. С правилните думи можеше да я пробие.