Касандра Клеър - Град от кости

— Можеш да се отместиш, Джонатан — каза Люк и като погледна лицето на Клеъри, се поправи. — Джейс.

Джейс сякаш не го бе чул. Той пусна дръжката и се отдалечи от баща си. Постепенно лицето му започваше да възвръща естествения си цвят и сега не беше толкова бледо. Устната му кървеше на мястото, където я беше прехапал. Клеъри болезнено копнееше да го докосне, да обвие ръце около него, но знаеше, че не би й позволил.

— Имам идея — рече Валънтайн на Люк с изненадващо спокоен тон.

— Нека отгатна — отвърна Люк. — „Не ме убивай“, нали?

Валънтайн се засмя, в смеха му нямаше капка хумор.

— Никога не бих се унижил да моля за милост точно теб — каза той.

— Добре — рече Люк, като подпря брадичката му с камата си. — Няма да те убия, освен ако не ме принудиш, Валънтайн. Не искам да го сторя пред очите на собствения ти син. Това, което искам, е Бокалът.

Грохотът от долния етаж се усили. Клеъри чу нещо като стъпки по коридора отвън.

— Люк…

— Чух — кратко отвърна той.

— Бокалът е в Идрис, казах ти — рече Валънтайн, като погледна покрай Люк към вратата.

Люк се изпоти.

— Ако е в Идрис, значи си използвал портала, за да го занесеш там. Аз ще дойда с теб, за да го вземем.

Очите на Люк зашариха неспокойно. Движението по коридора отвън се усили, чуваха се викове, трясък от нещо счупено.

— Клеъри, остани при брат си. След като преминем ние, използвайте портала и идете на някое безопасно място.

— Няма да мръдна оттук — каза Джейс.

— Напротив, ще го направиш. — Нещо се удари във вратата. Люк повиши глас: — Валънтайн, порталът. По-бързо.

— Или какво? — Валънтайн погледна към вратата.

— Ако ме предизвикаш, ще те убия — каза Люк. — Пред тях, ако се наложи. Порталът, Валънтайн. Хайде.

Валънтайн разпери ръце.

— Както кажеш.

Той отстъпи назад точно когато вратата се разби навътре и по пода се разхвърчаха трески. Люк се отдръпна, за да избегне удара на падащата врата.

На входа стоеше вълк, планина от ръмжаща, шарена козина, приведени напред рамене, оголени остри зъби. От многобройните рани по козината му капеше кръв.

Джейс тихо изруга, междувременно извадил серафимската кама. Клеъри го хвана за китката.

— Недей… това е приятел.

Той я погледна недоверчиво, но отпусна ръката си.

— Аларик… — Люк извика нещо на език, който Клеъри не разбираше. Аларик отново изръмжа, сниши се ниско до пода и за миг Клеъри си помисли, че той се кани да се нахвърли върху Люк. После видя ръката на Валънтайн да посяга към колана му и блясъка на червените скъпоценни камъни и разбра, че камата на Джейс е все още у него.

Тя чу някакъв глас да вика името на Люк и си помисли, че беше нейният — после разбра, че гърлото и е като залепнало с лепило и че всъщност Джейс бе този, който беше извикал.

Люк се обърна отчайващо бавно, когато ножът се отдели от ръката на Валънтайн и полетя към него като сребърна пеперуда, преобръщайки се няколко пъти във въздуха. Люк вдигна кинжала си и изведнъж нещо огромно и жълтеникавокафяво връхлетя между него и Валънтайн. Тя чу воя на Аларик, който рязко секна, когато камата се вряза в тялото му. Клеъри понечи да хукне напред, но Джейс я дръпна обратно.

Вълкът рухна в краката на Люк, върху козината му се образува голямо кърваво петно. С изнемощели лапи Аларик се опитваше да сграбчи дръжката на ножа, подаваща се от гърдите му.

Валънтайн се засмя.

— Значи така се отплащаш за безкористната им лоялност, която така евтино си купил, Лушън. Като ги оставяш да умрат за теб. — Той започна да отстъпва, като не изпускаше от очи Люк.

Пребледнял, Люк погледна Аларик, поклати глава и се свлече на колене, навеждайки се над умиращия вълк. Джейс, който все още държеше Клеъри за раменете, й каза:

— Стой тук, чу ли? Стой тук — и тръгна след Валънтайн, който неочаквано бързо се бе запътил към срещуположната стена. Да не би да смяташе да скача от прозореца? Клеъри видя движенията му в голямото, обковано със златна рамка огледало, когато той го приближи, а изразът на лицето му — нещо средно между подигравка и облекчение — я изпълни с разрушителен гняв.

— Да, бе, надявай се — промърмори тя и тръгна след Джейс. Спря се само за да вземе кинжала със синята дръжка от пода под масата, където Валънтайн го беше ритнал. Сега ръката й държеше оръжието, удобно и уверено. Бутна от пътя си един паднал стол и се приближи до огледалото.

Джейс извади серафимската кама, светлината й се пръсна наоколо и освети тъмните кръгове под очите и скулите му. Валънтайн се обърна и застана с гръб към огледалото, облян от светлината. В отражението му Клеъри видя и Люк зад тях. Бе оставил сабята си отстрани и вадеше кинжала с червената дръжка от гърдите на Аларик, нежно и внимателно. Тя усети, че й прилошава, и стисна камата си по-здраво.