Касандра Клеър - Град от кости

— Знам — каза Клеъри. — Вчера бях тук.

И миналия ден, и по-миналия ден. Беше късен следобед и повечето посетители отдавна си бяха отишли. Някакъв старец, облечен в халат, тътреше чехлите си по пода и влачеше след себе си бутилка с кислород. Двама лекари в зелени хирургически престилки носеха чаши с горещо кафе с издигаща се в студения въздух пара. Климатиците в болницата работеха на пълни обороти, макар че времето навън бе започнало леко да захлажда.

Клеъри стигна до вратата в края на коридора. Тя беше отворена. Надникна вътре, не искаше да буди Люк, ако е заспал на стола до леглото, както го заварваше вече два пъти досега. Но Люк беше буден и разговаряше с висок мъж, облечен в робата с цвят на пергамент на Мълчаливите братя. Сякаш доловил пристигането й, той се обърна и тя разпозна в негово лице брат Джеремая.

Клеъри скръсти ръце на гърдите си.

— Какво става тук?

Люк изглеждаше уморен, с набола тридневна брада, с вдигнати на главата очила. Изпод широката тениска се виждаха бинтовете, които още опасваха гърдите му.

— Брат Джеремая тъкмо си тръгваше — рече той.

Джеремая вдигна качулката си и тръгна към вратата, но Клеъри му препречи пътя.

— Е? — попита настойчиво тя. — Ще помогнете ли на майка ми?

Джеремая се приближи до нея. Тя почувства студенината, лъхаща от тялото му, подобно на айсберг. Не можеш да спасиш другите, ако сам не си спасен , каза гласът в мислите й.

— Тези късмети, изскачащи от баницата, вече се изтъркаха — каза Клеъри. — Какво й е на майка ми? Знаете ли? Мълчаливите братя могат ли да й помогнат така, както помогнаха на Алек?

Ние не сме помогнали на никого , каза Джеремая. Нито пък е наша задача да помагаме на онези, които доброволно са напуснали Клейва.

Когато Джеремая мина покрай нея и излезе в коридора, тя отстъпи назад. Загледа се след него и видя как се смеси с множеството, без някой да го изгледа учудено. Тогава притвори очи и видя трепкащата аура на магическия прах, която го обгръщаше, запита се как ли го виждат останалите. Като пациент? Забързан лекар в хирургическа престилка? Угрижен посетител?

— Той каза истината — рече Люк иззад нея. — Не е излекувал Алек, Магнус Бейн го направи. Вярно е и това, че не знае какво й има на майка ти.

— Знам — рече Клеъри, като отново се обърна към стаята. Тя внимателно се приближи до леглото на майка си. Трудно можеше да се открие приликата между тази дребна, бяла фигура в леглото, цялата опасана с тръбички, и нейната жизнена, червенокоса майка. Разбира се, косата й все още беше червена, разпиляна по възглавницата като шал от медна прежда, но кожата й беше толкова бледа, че напомняше на Клеъри за восъчната Спяща красавица в Музея на Мадам Тюсо. Гърдите й се вдигаха и спускаха само заради механизма, който поддържаше живота у нея.

Тя взе тънката ръка на майка си и я задържа, както бе направила вчера и онзи ден. Усещаше пулса на майка си, който биеше равномерно и постоянно. Тя иска да се събуди , помисли си Клеъри. Знам, че иска.

— Разбира се, че иска — рече Люк и Клеъри разбра, че го е казала на глас. — Има много причини да се оправи, дори повече, отколкото тя самата предполага.

Клеъри нежно положи ръката на майка си върху леглото.

— Имаш предвид Джейс.

— Разбира се, че имам предвид Джейс — рече Люк. — Тя тъгува по него вече седемнайсет години. Ако можех да й кажа, че вече няма за какво да тъгува… — той направи пауза.

— Казват, че хората в кома понякога могат да чуват — предположи Клеъри. Разбира се, лекарите бяха казали и това, че тази кома е малко по-необичайна — не е предизвикана нито от травма, нито от задух, нито от инфаркт или инсулт. Тя сякаш просто е заспала и не може да се събуди.

— Така е — каза Люк. — Аз й говоря. Почти непрекъснато. — Той се усмихна уморено. — Разказах й колко храбро си се държала. Как трябва да се гордее с теб. Със своята дъщеря воин.

Нещо остро и болезнено се надигна в гърлото й. Тя преглътна, отмести поглед от Люк и се загледа през прозореца. Отсреща се виждаше голата тухлена стена на една сграда. Не някой прекрасен изглед към дървета и река.

— Купих каквото ме помоли — рече Клеъри. — Взех фъстъчено масло и мляко, мюсли и хляб от братята Фортунато. — Тя бръкна в джоба на джинсите си. — Ето го рестото…

— Задръж го — каза Люк. — Вземи си такси на връщане.

— Саймън ще ме закара вкъщи — отвърна Клеъри. Тя погледна часовника, закачен на ключодържателя й. — Всъщност той трябва да е вече долу.