Касандра Клеър - Град от кости

Той сведе глава напред и челата им се докоснаха. Тя усети дъха му върху лицето си. Затвори очи, остави близостта му да я залее като вълна.

— Ако той умре, все едно, че аз съм го убил — каза той. — Оставих баща си да умре, а сега убих единствения брат, когото някога съм имал.

— Това не е вярно — прошепна тя.

— Напротив, вярно е . — Те бяха достатъчно близо, за да се целунат. — Клеъри — каза той. Тя никога не беше чувала името й да се произнася с такава смесица от любов и страдание. — Какво се случва с мен?

Търсеше в съзнанието си отговор, когато някой се покашля зад тях. Клеъри отвори очи. Ходж стоеше до вратата на лечебницата, чистият му костюм беше осеян с петна.

— Направих каквото можах. Той се успокои, не го боли, но… — Той поклати глава. — Трябва да се свържа с Мълчаливите братя. Това е над моите възможности.

Джейс бавно се извърна от Клеъри.

— След колко време ще са тук?

— Не знам. — Ходж тръгна по коридора, като клатеше глава. — Веднага ще изпратя Хюго, но Братята действат по свое усмотрение.

— Но в случай като този… — Дори Джейс едва смогваше да върви в крак с Ходж. Клеъри беше изостанала безнадеждно зад тях и трябваше да напряга слуха си, за да чуе какво каза той. — Той може да умре.

— Да, може — това беше всичко, което каза в отговор Ходж.

Библиотеката беше тъмна и миришеше на дъжд — един от прозорците беше оставен отворен и под завесите се беше образувала локва. Хюго зацвърча и заподскача на своя прът, когато Ходж тръгна към него, спирайки се само за да запали лампата на бюрото.

— Много жалко — каза Ходж, като посегна да вземе хартия и писалка, — че не си взел Бокала. Мисля, че това щеше да е утеха за Алек и сигурно щеше да…

— Но аз взех Бокала — каза слисано Клеъри. — Не си ли му казал, Джейс?

Джейс запримига, дали от изненада, дали от внезапната светлина, Клеъри не можеше да каже.

— Нямаше време… докато качим Алек по стълбите и…

Ходж замръзна, стиснал химикала в ръка.

— Бокалът е у теб?

— Да. — Клеъри разкопча якето си и извади Бокала от вътрешния си джоб: той беше още студен, изглежда, допирът до тялото й не беше стоплил метала. Рубините проблясваха като червени очи. — Ето го.

Писалката се изплъзна от ръката на Ходж и се заби в пода до краката му. Клеъри се запита дали писецът не се е счупил, но начинът, по който я гледаше Ходж, пропъди тази мисъл. Светлината на лампата, насочена нагоре, не щадеше обезобразеното му лице: тя показваше всяка оставена по него диря от жестокост, тревога и отчаяние.

— Това Бокалът на ангела ли е?

— Същият — каза Джейс. — Беше…

— Сега това е без значение — рече Ходж. Той остави хартията на бюрото и пристъпи към Джейс, като хвана своя ученик за раменете. — Джейс Уейланд, знаеш ли какво си направил?

Джейс изненадано погледна Ходж. На Клеъри й направи впечатление контрастът: обезобразеното лице на стареца и гладкото лице на момчето, а светлите кичури, падащи в очите на Джейс, го правеха още по-млад.

— Не съм сигурен, че разбирам какво имаш предвид — каза той.

Ходж процеди през зъби.

— Толкова много приличаш на него.

— На кого? — попита изненадан Джейс. Никога досега не беше чувал Ходж да говори по този начин.

— На баща си — отвърна Ходж и премести очи към Хюго, който размахваше черните си криле във влажния въздух и кръжеше току над главите им.

Ходж присви очи.

— Хюджин — каза той и птицата с грозен писък се стрелна с издадени напред нокти към лицето на Клеъри.

Клеъри чу как Джейс извика и в следващия миг светът се завъртя около нея сред пера, клюнове и нокти. Остра болка проряза бузата й и тя извика, инстинктивно вдигнала ръце за да предпази лицето си.

Усети как Бокалът на смъртните бива изтръгнат от ръцете й.

— Не! — извика тя, като го сграбчи. Остра болка прониза ръката й. Краката й сякаш се подкосиха. Тя се олюля и падна, като удари болезнено коленете си в твърдия под. Нокти одраскаха челото й.

— Стига, Хюго — извика Ходж със спокоен глас.

Птицата послушно се махна от Клеъри. Гадеше й се, примигна и от очите й закапа кръв. Лицето й беше изподрано.

Ходж не се и помръдна. Той остана на мястото си с Бокала на смъртните в ръка. Хюго кръжеше около него в широки, неравни кръгове, като от време на време тихо изграчваше. А Джейс… Джейс лежеше на пода в краката на Ходж кротко, сякаш внезапно беше паднал и заспал.

Всички други мисли се изпариха от ума й.

— Джейс! — Говоренето й беше трудно — болката в бузата й беше ужасяваща и тя усети кръв в устата си. Джейс не помръдваше.