Касандра Клеър - Град от кости

Изабел изкрещя името на брат си. Той не помръдна. Тя отпусна камшика и се завтече към него. Демонът се обърна и й нанесе неочакван удар, който я запрати на земята. Кашляйки кръв, Изабел понечи да се изправи; Абадон отново я повали и този път тя остана да лежи неподвижно. Демонът тръгна към Клеъри.

Джейс гледаше вцепенено сгърченото тяло на Алек като някой, който не може да се събуди от кошмар. Клеъри изпищя, когато Абадон я доближи. Започна да отстъпва нагоре по стълбите, но се препъна в едно счупено стъкло. Стилито изгаряше кожата й. Само ако имаше оръжие, нещо…

Изабел се беше надигнала. Тя отметна окървавената си коса и изкрещя нещо на Джейс. Във виковете й Клеъри долови собственото си име и видя как Джейс, който сякаш се бе пробудил от сън, се носи към нея. Сега нещото беше достатъчно близо, за да може Клеъри да види черните рани по кожата му и това, което гъмжеше в тях. То посегна към нея…

Но Джейс се появи и бутна встрани ръката на Абадон. Той хвърли серфимската кама по демона, тя се заби в гърдите му до другите две ками. Демонът изръмжа, сякаш камите просто го дразнеха.

— Ловецо на сенки — изсъска той. — За мен ще бъде удоволствие да те убия, да чуя хрущенето на костите ти, както и тези на приятелите ти…

Джейс скочи на парапета и оттам се хвърли към Абадон. Силата на удара от скока накара демона да залитне назад; той се олюля, а Джейс се притисна към гърба му. Извади една от серафимските ками от гърдите на чудовището и от дупката бликна фонтан от кръв, после заби камата в гърба на демона отново и отново, а черната течност продължаваше да се стича…

Ръмжейки, Абадон се обърна с гръб към стената. Джейс трябваше да скочи от него или щеше да бъде премазан. Той се спусна от гърба му, приземи се леко и отново вдигна камата, но Абадон беше по-бърз. Той замахна и повали Джейс на стълбите, а хищните нокти се вкопчиха в гърлото му.

— Кажи им да ми дадат Бокала — изсъска Абадон, като отпусна хватката на ноктите си около гърлото на Джейс. — Кажи им да ми го дадат и аз ще им подаря живота…

Джейс преглътна.

— Клеъри…

Ала Клеъри така и не разбра какво щеше да каже, защото в същия миг външната врата се отвори със замах. Известно време тя не виждаше нищо друго, освен светлина. После, след като премигна няколко пъти, тя видя Саймън, застанал на прага на отворената врата. Саймън. Беше забравила, че е навън, беше забравила, че изобщо съществува.

Той я видя, свила се на стълбите, после погледът му се плъзна покрай нея и се спря на Абадон и Джейс. Посегна към рамото си. Носи лъка на Алек , забеляза Клеъри, а на гърба му е колчанът със стрелите . Той издърпа една стрела, опъна тетивата и стреля с лъка така умело, сякаш е правил това стотици пъти преди.

Стрелата полетя. Издаде жужащ звук като огромен стършел и мина над главата на Абадон, като се стрелна към покрива…

И разби прозореца. Черни стъкълца се посипаха като дъжд и през счупеното стъкло проникна слънчевата светлина, талази слънчева светлина прииждаше на златни снопове отгоре и се разстилаше из цялото фоайе.

Абадон изрева и залитна назад, като прикриваше уродливата си глава с ръце. Джейс посегна към шията си, като гледаше с недоумение как демонът се гърчи на пода. Клеъри очакваше да избухне в пламъци, но вместо това той започна да се свива в себе си. Краката му се свиха към тялото, черепът му се нагъна като изгоряла хартия и след по-малко от минута той изчезна напълно, като остави след себе си само няколко тъмни петна.

Саймън отпусна лъка. Той примигна зад очилата си, устата му се отвори леко. Беше изненадан не по-малко от Клеъри.

Джейс продължаваше да лежи на стъпалата, където го беше захвърлил демонът. Започна да се надига, когато Клеъри се спусна по стълбите и падна на колене до него.

— Джейс…

— Добре съм. — Той седна, като избърса кръвта от устата си. За свое облекчение Клеъри видя, че драскотините по шията му кървяха, но не бяха дълбоки. Той се покашля и изплю нещо червено. — Алек…

— Стилито ти — прекъсна го тя и му го подаде. — Ще ти трябва ли, за да се излекуваш?

Джейс я погледна. Слънчевата светлина, нахлуваща през счупения прозорец, заливаше лицето му. Изглеждаше така, сякаш с неимоверни усилия се въздържа да не направи нещо.

— Добре съм — повтори Джейс и я бутна не особено внимателно встрани. Изправи се на крака, олюля се и за малко да падне — за първи път го виждаше да се движи непохватно. — Алек?

Клеъри го гледаше как, накуцвайки през площадката, отиде до приятеля си, изпаднал в безсъзнание. Изабел бе пропълзяла до брат си и бе положила главата му в скута си, като галеше косата му. Гърдите на Алек се надигаха и спускаха бавно, но все пак дишаше. Саймън, който, облегнат на стената, ги наблюдаваше, изглеждаше напълно изтощен. Когато мина покрай него, Клеъри стисна ръката му.