Касандра Клеър - Град от кости

Изскочиха на площадката, водени от Изабел. Тя се втурна към външната врата, като се опита да я отвори с изкривено от страх лице:

— Залостена е.

Джейс изруга и бръкна в джоба си.

— Къде, по дяволите, е стилито ми…?

— У мен е — каза Клеъри, като си спомни, че го беше взела от него. Докато той посягаше да го вземе, шум от мощна експлозия разтърси къщата. Подът се размести под краката й. Тя се олюля и едва не падна, като се улови здраво за парапета. Когато вдигна поглед, видя зейнала огромна дупка в стената, разделяща площадката от апартамента на Доротея, по ръбовете й имаше отломки от дърво и парчета гипс и нещо изпълзяваше от нея… направо изтичаше…

— Алек! — изкрещя Джейс. Алек бе застанал пред дупката блед и ужасен. Джейс изруга и се спусна към него, сграбчи го и го дръпна назад точно когато течащото нещо се беше измъкнало от стената и влязло във фоайето.

Клеъри усети, че дъхът й спира. Плътта на съществото беше сиво-синкава и изглеждаше като натъртена. Изпод слузестата кожа прозираха костите — не нови бели кости, а такива, които сякаш са били хиляди години в земята, черни, напукани и мръсни. Костите на пръстите му бяха оголени, прозрачната кожа на ръцете му беше осеяна с черни язви, през които се виждаха още по-жълтеещи се кости. Лицето му беше череп, на мястото на носа и очите му имаше дупки. Хищните му пръсти стържеха по пода. Около китките и раменете му бяха омотани парчета плат, които много напомняха на копринените шалове и тюрбана на Мадам Доротея. Беше високо близо три метра.

То сведе поглед към четиримата тийнейджъри със своите празни очни дупки.

— Дай ми Бокала на смъртните — каза то и гласът му прозвуча като ревяща буря. — Дай ми го и ще ви пощадя живота.

Паникьосана, Клеъри се втренчи в останалите. Изабел изглеждаше така, сякаш при вида на чудовището бе получила удар в стомаха. Алек дори не помръдваше. Както винаги, Джейс проговори първи:

— Какво си ти? — попита той с глас, в който се долавяше повече уплаха, отколкото Клеъри изобщо бе предполагала у него.

Нещото наклони глава.

— Аз съм Абадон. Демонът на ада. Владея празните пространства между световете. Вятърът и безкрайният мрак са ми подвластни. Аз имам толкова малко общо с жалките същества, които вие наричате демони, колкото орелът има общо с мухата. Не се и надявайте да ме сразите. Дайте ми Бокала или ще умрете.

Камшикът на Изабел трепна.

— Това е един от великите демони — каза тя, като се обърна към момчетата. — Джейс, ако ние…

— Ами Доротея? Какво стана с нея? — извика Клеъри с писклив глас.

Празните очи на демона се насочиха към нея.

— Тя беше само обвивка — каза то. — Отвори портала и аз влязох в нея. Смъртта й беше бърза. — Погледът му се премести върху Бокала в ръката й. — Твоята няма да бъде такава.

То започна да пристъпва към нея. Джейс му препречи пътя, в едната му ръка блестеше меч, а в другата — серафимската кама. Алек гледаше към него ужасен.

— В името на ангела — каза Джейс, като изгледа демона от горе до долу. — Знаех, че великите демони са грозни, но никой не ме беше предупредил за вонята им.

Абадон отвори уста и изсъска. В устата му имаше два реда криви и остри като бръснач зъби.

— Не са ми много ясни тия неща с вятъра и безкрайния мрак — продължи Джейс, — но според мен тук понамирисва на сметище.

Демонът скочи към него. Джейс вдигна оръжията и рязко замахна с тях; остриетата и на двете потънаха в телесата на демона, в корема му. Демонът започна да вие и се нахвърли срещу него, като го отстрани от пътя си, както котка помита мишка. Джейс се претърколи и се изправи на крака, но от начина по който държеше ръката си, Клеъри разбра, че е наранена.

Това преля чашата на Изабел. Тя пристъпи напред и изплющя демона с камшика си. Сивата му кожа се разцепи и се появи червена резка, от която бликна кръв. Абадон не обърна внимание на Изабел, той се движеше към Джейс, който го беше разгневил и сега чудовището възнамеряваше да го убие.

Със здравата си ръка Джейс измъкна втората серафимска кама. Той й прошепна нещо и тя блесна с ярка светлина. Вдигна я точно когато демонът се извиси над него — застанали един срещу друг, Джейс изглеждаше невероятно малък, като джудже до великан. Но Джейс му се смееше дори когато демонът посегна към него. Надавайки вик, Изабел отново замахна с камшика и струя кръв плисна по пода…

Демонът нападна. С острите като бръснач нокти той посегна към Джейс, който залитна назад, но остана невредим. Нещо се беше хвърлило между него и демона, една тънка, черна сянка с блестяща кама в ръка. Алек. Демонът изрева — острието бе пронизало кожата му. Ръмжейки, той отвърна на удара, костеливата му ръка удари Алек с такава сила, че той излетя към срещуположната стена. С ужасяващо изхрущяване се стовари върху й и се свлече на пода.