Касандра Клеър - Град от кости

Въпреки че нарисуваният квадрат беше не по-голям от ръката й, тя бръкна в него, сякаш беше огромна дупка. Ръката й се обви около основата на Бокала — пръстите й се сключиха около столчето — и когато отново извади ръката си, здраво хванала Бокала, й се стори, че чу лека въздишка, преди картата, сега вече празна, да се превърне в пепел и да се посипе през пръстите й по застлания с килим под.

Клеъри не можеше да каже какво точно е очаквала — изблик на наслада, може би нещо като аплодисменти. Вместо това бе настъпила тишина, нарушена едва когато Джейс каза:

— Винаги съм си мислел, че е по-голям.

Клеъри погледна Бокала в ръката си. Беше горе-долу с размерите на винена чаша, само че малко по-тежък. Можеше да усети пулсиращата сила в него, подобно на кръвта във вените.

— Идеален е като размер — каза възмутено тя.

— О, много си е добре — отвърна покровителствено Джейс, — само че аз очаквах нещо… сещаш се. — Той оформи във въздуха габаритите на нещо кръгло с големината на котешка къщичка.

— Това е Бокалът на смъртните, Джейс, а не тоалетната чиния на смъртните — рече Изабел. — Е, готови ли сме? Можем ли да тръгваме вече?

Доротея бе наклонила глава на една страна, мънистените й очи се кокореха любопитно.

— Но той е пукнат! — възкликна тя. — Какво е станало?

— Пукнат ли? — Клеъри го погледна с недоумение. Като че ли нищо му нямаше.

— Ето — каза магьосницата, — дай да ти покажа. — И тя пристъпи към Клеъри, като протегна ръката си с червени нокти, за да вземе Бокала. Клеъри, без да знае защо, се дръпна назад. Изведнъж Джейс се озова между тях, ръката му затърси камата на кръста.

— Нямам намерение да ви обидя — каза спокойно той, — но никой освен нас не може да докосва Бокала на смъртните.

Известно време Доротея го гледаше със същата странна безизразност в очите.

— Недей да бързаш толкова — рече тя. — На Валънтайн няма да му хареса, ако нещо се случи с Бокала.

С леко изсвистяване Джейс вдигна камата във въздуха. Острието й се опря под брадичката на Доротея. Погледът му беше неумолим.

— Не знам какво имате предвид — каза той. — Но ние си тръгваме.

Очите на старата жена блестяха.

— Разбира се, ловецо на сенки — отвърна тя, отстъпвайки към покритата със завеси стена. — Не желаете ли да използвате портала?

Острието на камата на Джейс трепна и издаде моментното му объркване. После Клеъри видя как челюстта му се стегна.

— Не се доближавай…

Доротея се изкиска. Внезапно се спусна към завесите, които висяха по протежението на стената и ги дръпна. Те паднаха безшумно на пода. Порталът зад тях беше отворен.

Клеъри чу зад себе си как Алек изненадано си пое въздух.

— Това пък какво е?

Клеъри успя да хвърли само бегъл поглед върху това, което се виждаше през вратата — червени, мътни облаци, разсечени от черна мълния, и страховита, тъмна, връхлитаща сянка, която шеметно се носеше към тях, — когато Джейс им извика да залегнат. Той се хвърли на земята, като повали със себе си и Клеъри. Легнала по корем, притисната върху килима, тя повдигна глава навреме, за да види как шеметно приближаващото се нещо връхлита върху Мадам Доротея, която пищеше и се отбраняваше с ръце. След като я събори на пода, тъмното нещо я уви като покров, чернотата сякаш проникна в нея и попи като мастило в хартия. Гърбът й се изви уродливо, цялата й фигура се издължи, като се издигаше все повече и повече във въздуха, после започна да се разтяга и да изменя формата си. Острият звук от падащи на пода предмети накара Клеъри да погледне надолу: това бяха гривните на Доротея, изтръгнати и счупени. Сред бижутата се поръсиха някакви неща, които приличаха на малки бели камъчета. Мина известно време, докато Клеъри установи, че това бяха зъби.

До нея Джейс прошепна нещо, напълно изумен. До него Алек рече възмутено:

— Ти каза, че демоничната активност не е висока… каза, че нивата са ниски!

— Те бяха ниски — изсъска Джейс.

— В такъв случай явно твоята представа за ниско се различава от моята! — извика Алек, докато нещото, което някога бе Доротея, изрева и се загърчи. Изглежда, сякаш продължаваше да расте, разкривено и гротескно уродливо…

Клеъри се ококори, когато Джейс стана и я помъкна след себе си. Изабел и Алек хукнаха след тях, хванали оръжията си. Ръката, с която Изабел държеше камшика си, леко трепереше.

— По-бързо! — Джейс буташе Клеъри към вратата на апартамента. Когато погледна през рамото си, тя видя само плътна, виеща се сивота, напомняща буреносни облаци, с тъмна фигура в средата…