Касандра Клеър - Град от кости

— Не съм забелязала никакви белези — каза категорично Клеъри. — Мисля, че така ти се е сторило.

Той се вторачи в нея и, изглежда, се канеше да каже нещо, но мобилният телефон в раницата й започна настойчиво да звъни. Клеъри го извади, погледна номера, изписан на дисплея, и се намръщи.

— Мама е.

— Разбрах по израза на лицето ти. Няма ли да говориш с нея?

— Не точно сега — каза Клеъри, като не спираше да усеща познатото пробождане на чувството за вина в стомаха си, докато телефонът не спря да звъни, за да се включи гласовата поща. — Сега не ми се спори с нея.

— Винаги можеш да останеш у нас — каза Саймън. — Толкова дълго, колкото искаш.

— Добре, но нека първо видим дали не е размислила. — Клеъри натисна бутона за прослушване на гласовата поща. Гласът на майка й прозвуча напрегнато, но тя видимо се стараеше да му придаде безгрижност: Миличка, съжалявам, че ти натрапих своите планове за почивка. Прибери се, за да поговорим. Клеъри затвори, преди да е свършило съобщението, от което се почувства още по-виновна, но и все така ядосана.

— Иска да го обсъдим — докладва тя.

— Ти не искаш ли да говорите?

— Не знам. — Клеъри потърка очи с опакото на ръката си. — Още ли не си се отказал да ходиш на поетичния рецитал?

— Обещах да отида.

Клеъри стана, като побутна стола си.

— Тогава ще дойда с теб. Ще й се обадя след четенето. — Презрамката на раницата се изплъзна от рамото й. Той разсеяно й помогна да я намести и тя усети пръстите му по голата кожа на раменете си.

Въздухът навън беше влажен. Влагата накъдри косата на Клеъри и накара тениската на Саймън да залепне на гърба му.

— А какво става с групата? — попита тя. — Нещо ново? Доста крещяха, докато говорихме по телефона.

Лицето на Саймън се оживи.

— Нещата вървят супер — каза той. — Мат каза, че познавал някого, който можел да ни наеме за бар „Скрап“. Отново умуваме над името.

— О, сериозно? — Клеъри дискретно се усмихна. На практика групата на Саймън никога не се бе занимавала с музика. Предимно се мотаеха из всекидневната на Саймън и обсъждаха името и логото на групата. Понякога тя се чудеше дали изобщо някой от тях умее да свири на някакъв инструмент.

— Какви са вариантите?

— Колебаем се между „Съзаклятието на морските растения“ и „Панда, твърдата скала“.

Клеъри поклати глава.

— И двете са ужасни.

— Ерик предлага „Криза в управлението на тревните площи“.

— Ерик по-добре да си стои при електронните игри.

— Тогава ще трябва да си търсим друг барабанист.

— Ерик е вашият барабанист? Мислех, че той само проси пари от теб и се хвали пред момичета в училище, че свири в група, за да ги впечатли.

— Не е точно така — каза нехайно Саймън. — Ерик започна съвсем нов живот. Има си приятелка. Заедно са от три месеца.

— Почти женени — каза Клеъри, като минаваше покрай една двойка, която слагаше детето си в количката. Момиченце с жълти пластмасови фиби в косата, стиснало малка кукла със златисти, сапфирени крилца. С ъгълчето на окото си Клеъри сякаш долови, че крилцата пърхат. Тя рязко извърна глава.

— Което означава — продължи Саймън, — че аз съм единственият член на групата, който си няма приятелка. А нали се сещаш коя е основната причина да свириш в група? Да си намериш момиче.

— А аз си мислех, че е заради музиката. — Един човек с бастун прекоси улицата с намерение да тръгне по Бъркли Стрийт. Тя отмести поглед, понеже се боеше, че ако гледа някого по-продължително, току-виж му поникнали крила, още една ръка или езикът му станал дълъг и раздвоен като на змия. — Пък и кой го е грижа дали ти си имаш приятелка, или не?

— Мен ме е грижа — каза мрачно Саймън. — Скоро единствените хора без приятелки ще бъдем аз и Уендел, училищният портиер. А той мирише на белина.

— Поне знаеш, че той все още е свободен.

Саймън й хвърли убийствен поглед.

— Не е смешно, Фрей.

— Опитай с Шийла Барбарино, мацката с прашките — предложи Клеъри. В девети клас Клеъри седеше зад нея в часа по математика. Всеки път, когато Шийла си изпускаше молива — което беше често, — Клеъри бе удостоявана с гледката на бельото й, което нямаше как да не изскочи над невероятно ниската талия на джинсите й.

— Точно с нея Ерик се среща от три месеца насам — каза Саймън. — Между другото, той ме посъветва да си избера момичето с най-готиното тяло в училище и да я поканя на среща още в първия учебен ден.

— Ерик е сексистка свиня — каза Клеъри, която очевидно не искаше да знае кое момиче от училище е набелязал Саймън като притежателка на най-готиното тяло. — Може да наречете групата си „Сексистките свине“.