Касандра Клеър - Град от пепел

Той остави мотора и започна бавно да обикаля по палубата. Облаците се бяха разсеяли и звездите блестяха с чудна светлина. Виждаше как свети градът от двете му страни, сякаш бе застанал в празен коридор със стени от светлина. Ботушите му кухо отекваха по палубата. Внезапно му хрумна мисълта, че Валънтайн може изобщо да не е тук. Джейс рядко бе попадал на места, изглеждащи толкова безлюдно.

За миг спря до кърмата и се загледа над реката, която се врязваше между Манхатън и Лонг Айлънд като белег. Водата се пенеше, образувайки сиви стълбове, преливащи в сребристо към върховете, а над нея духаше такъв силен и неизменен вятър, какъвто можеше да духа само над вода. Той протегна ръце и позволи на вятъра да съблече якето му и да го понесе като крила, косата му го шибаше през лицето и боцкаше очите му до сълзи.

Навремето до вилата в Идрис имаше езеро. Баща му го учеше да плава по него, учеше го на езика на вятъра и на водата, на водните и въздушните течения. Всички мъже знаят да плават , беше казал той. Това беше един от редките случаи, когато бе употребил думите всички мъже вместо всички ловци на сенки . Един вид кратко напомняне, че какъвто и да е Джейс, той все пак е част от човешката раса.

Когато се извърна от кърмата с насълзени очи, Джейс видя в стената на кабината, между два почернени люка, една врата. Той бързо прекоси палубата и натисна дръжката, беше заключено. Извади стилито си, бързо изгравира в метала отваряща руна и вратата поддаде, пантите й изскърцаха и от тях се посипа червеникава ръжда. Джейс влезе и се озова на мъждиво осветено метално стълбище. Наоколо миришеше на ръжда и вехтории. Той пристъпи крачка напред и вратата се затвори зад него с отекващ металически трясък, и в следващия миг го обгърна тъмнина.

Джейс изруга и затърси опипом в джоба си камъка с магическата светлина. Внезапно ръкавиците му се втвърдиха, пръстите му се вкочаниха от студ. Тук вътре беше по-студено, отколкото вън, на палубата. Въздухът беше леден. Той извади от джоба ръката си, която трепереше далеч не само от студ. Всяко косъмче по него беше настръхнало, всеки нерв — опънат до скъсване. Тук ставаше нещо.

Вдигна камъка, който грейна и предизвика още по-голямо навлажняване на очите му. Като през мъгла той видя тънката фигура на момиче, което стоеше пред него със скръстени на гърдите ръце, червената й коса се открояваше на фона на черния метал около нея.

Ръката му трепна и от магическата светлина се пръснаха искри, сякаш цяло войнство буболечки бе изригнало от тъмнината.

— Клеъри?

Тя го гледаше, лицето й беше бяло, устните й трепереха. В гърлото му заседнаха един след друг въпроси — какво правеше тя тук? Как се беше добрала до кораба? Обзе го панически ужас, по-силен от всеки страх, който бе изпитвал за самия себе си. Нещо се беше случило с Клеъри. Пристъпи крачка напред, точно когато тя свали ръце от гърдите си и ги протегна към него. Те бяха изцапани с кръв. Отпред бялата й рокля също беше цялата в кръв, подобно на ален лигавник.

Тя залитна напред и Джейс я хвана с една ръка. Когато Клеъри се отпусна с цялата си тежест, той за малко не изтърва магическата светлина. Усещаше биенето на сърцето й, допира на меката й коса до бузата си, толкова познат. Ароматът й обаче беше различен. Ароматът, с който свързваше Клеъри, смесица от сапун с мирис на цветя и чист памук, го нямаше, усещаше единствено мирис на кръв и метал. Главата й се килна назад и подбели очи. Бясното биене на сърцето й намаляваше… спираше…

— Не! — Той я разтърси така силно, че главата й се удари в ръката му. — Клеъри! Събуди се! — Отново я разтърси и този път миглите й трепнаха. Усети облекчение като внезапно избила студена пот и в следващия миг тя отвори очи, ала те вече не бяха зелени, бяха матови и блестящо бели, бели и слепи като фарове на тъмен път, бели като тревожния шум в собствените му мисли.

Тези очи са ми познати отпреди , помисли си той и после мракът го погълна като вълна, носеща със себе си тишина.

В мрака се образуваха пролуки, светещи точици светлина на тъмния черен фон. Джейс затвори очи, опита се да успокои дишането си. Усещаше бакърен вкус в устата си като от кръв, имаше чувството, че лежи върху студена метална повърхност и студът прониква през дрехите и пронизва кожата му. Започна да брои наум до сто в обратен ред, докато дишането му постепенно се успокои. После отново отвори очи. Все още беше тъмно, но мракът се беше разсеял, разкривайки познатото нощно небе, осеяно със звезди. Той бе на палубата на кораба, легнал по гръб в сянката на Бруклинския мост, който се издигаше срещу кърмата на кораба като сива планина от камък и метал. Джейс изстена, изправи се на лакти… и се вцепени, когато забеляза още една сянка, този път определено на човек, който идваше към него.