Касандра Клеър - Град от пепел

— Да, виждам.

— Все пак ми е любопитно да разбера за какво ли ти е притрябвал демоничен мотор. От една страна, те не отговарят напълно на разпоредбите в Съглашението, а от друга — говори се, че ти вече си имаш един.

— Така е, имам си — призна Джейс, като обикаляше край мотора и го проверяваше от всички страни. — Но той е на покрива на Института, а точно сега не мога да го взема.

Рафаел леко се подсмихна.

— Явно и двамата не сме добре дошли в Института.

— Вие, кръвопийците, още ли сте в почетния списък?

Рафаел се извърна настрани и се изплю на земята.

— Считат ни за убийци — каза ядно той. — Приписват ни смъртта, на което и да е същество, било то фея или дори магьосник, макар и постоянно да ги уверявам, че ние не пием кръв от магьосници. Горчива ни е и има много странични ефекти за тези, които все пак я опитат.

— Казал ли си това на Мерис?

— Мерис. — Очите на Рафаел блестяха. — И да искам, не мога да говоря с нея. Сега всички решения се вземат от инквизиторката, всички въпроси и молби минават през нея. Лоша работа, приятелю, лоша работа.

— На мен ли го казваш — рече Джейс. — И да сме наясно — не сме приятели. Съгласих се да не казвам на Клейва какво се случи със Саймън, защото ми трябваше помощта ти. Не защото си ми симпатичен.

Рафаел се ухили, белите му зъби блеснаха в мрака.

— Напротив, харесваш ме. — Той килна глава на една страна. — Странно — започна да разсъждава той, — мислех, че сега, когато си в немилост пред Клейва, ще си по-различен. Вече не си техният любим син. Предполагах, че онази твоя арогантност ще изчезне. Но ти никак не си се променил.

— Мисля, че човек трябва да е последователен — каза Джейс. — Е, ще ми дадеш ли мотора, или не? До изгрев-слънце има само няколко часа.

— Да разбирам ли, че няма да ми го върнеш дотогава? — Рафаел се отмести грациозно от мотора, при което Джейс видя да проблясва златната верижка около шията му.

— Няма да ти го върна. — Джейс се метна на мотора. — Но ако се боиш от изгрева, можеш да спиш в мазето под къщата.

— Ммм. — Рафаел се замисли. Той бе десетина сантиметра по-нисък от Джейс и макар че изглеждаше физически по-млад от него, очите му бяха много по-стари. — Значи забравяме за случая със Саймън, нали така, ловецо на сенки?

Джейс запали мотора, като го насочи към реката.

— Никога няма да забравя този случай, кръвопиецо, но май поставихме добро начало.

Джейс не беше карал мотор, откакто се беше застудило и сега леденият вятър, който се извиваше над реката и го пронизваше през тънкото яке и дочените джинси с дузина ледени иглички, го изненада неприятно. Джейс потрепери и се зарадва, че поне си беше взел кожените ръкавици, в които да пъхне ръцете си.

В тъмнината на нощта светът сякаш бе изгубил пъстротата си. Реката беше с цвят на стомана, небето — сиво като гълъб, хоризонтът — дебела черна линия, прокарана в далечината. По протежението на мостовете Уилямсбърг и Манхатън мигаха и блестяха светлини. Въздухът миришеше на сняг, макар че до зимата оставаха месеци.

Последният път, когато летеше над реката, зад него беше Клеъри, ръцете й го обгръщаха, а малките й длани бяха вкопчени в плата на якето му. Тогава не му беше студено. Той наклони мотора рязко встрани; стори му се, че вижда собствената си сянка да плува във водата, някак необичайно изкривена. Когато се изправи, го видя: кораб с черни метални страни, без надписи по тях и почти неосветен, тънкият му остър нос пореше водата. Приличаше му на акула, мършава, бърза и ужасна.

Той спря и внимателно се понесе надолу, безшумно, като листо, хвърлено по течението. Нямаше усещането, че пада, а по-скоро, че корабът се издига, за да го пресрещне, качен върху огромна шамандура. Колелата на мотора докоснаха палубата и той се плъзна по нея, докато плавно спря. Нямаше нужда да изключва двигателя, само провеси краката си встрани и ръмженето на мотора утихна до леко бръмчене, после премина в жужене и накрая млъкна, когато Джейс слезе. Той се обърна да го погледне и видя, че моторът се бе смалил, напомни му на нещастно кученце, на което са казали да стои мирно.

Джейс му се усмихна дяволито.

— Ще се върна — каза той. — Само да огледам тази лодка.

Имаше доста за оглеждане. Той застана на широката палуба, водата му се падаше отляво. Всичко беше боядисано в черно: палубата, металният релинг 4 4 Релинг — перила около палубата на кораба. — Бел.ред. , който я опасваше; дори люковете в дългата тясна кабина бяха почернени. Корабът беше по-голям, отколкото предполагаше: може би колкото едно футболно игрище, ако не и повече. Никога досега не беше виждал такъв кораб. Прекалено голям, за да е яхта, прекалено малък, за да е военноморски плавателен съд, пък и никога не беше виждал кораб, боядисан изцяло в черно. Джейс се запита откъде ли може да го е взел баща му.