Касандра Клеър - Град от пепел

Изражението на Джейс беше смесица от упорство и изненада.

— Мерис е зряла жена! На нея не й трябва аз да я разбирам.

— О, хайде, Джейс — каза Клеъри. — Не можеш да очакваш всички да бъдат съвършени. Възрастните също грешат. Върни се в института и се разберете. Бъди мъж.

— Не искам да бъда мъж — каза Джейс. — Искам да бъда измъчван от страхове тийнейджър, който не може да се изправи срещу собствените си вътрешни демони и вместо това си изкарва вербалната агресия върху другите.

— Е — каза Люк, — в това отношение се справяш фантастично.

— Джейс — бързо се намеси Клеъри, преди да са се скарали сериозно, — трябва да се върнеш в института. Помисли за Алек и Изи. Знаеш ли какво им е на тях?

— Мерис ще измисли да ги залъже с нещо. Може да им каже, че съм избягал.

— Няма да стане — каза Клеъри. — Изабел звучеше отчаяно по телефона.

— Изабел винаги звучи отчаяно — рече Джейс, но, изглежда му стана приятно. Той се облегна на стола. Раните по челюстта и скулите изпъкваха на кожата му като безформени знаци. — Няма да се върна там, където не съм желан. Вече не съм на десет години. Мога сам да се грижа за себе си.

Люк не изглеждаше никак убеден в това.

— Къде ще отидеш? Как ще живееш?

Очите на Джейс блестяха.

— Аз съм на седемнайсет. На практика съм възрастен. Възрастните ловци на сенки имат право на…

— Възрастните, да. Но ти не си. Не можеш да получаваш заплата от Клейва, защото си още малък и на практика семейство Лайтууд са задължени по закон да се грижат за теб. Ако те не го правят, на тяхно място ще бъде определен друг или…

— Или какво? — Джейс скочи от стола. — Ще ме пратят в сиропиталището в Идрис? Ще ме дадат на непознато семейство? Мога да си намеря работа в света на мундитата за една година, да живея като един от тях…

— Не, не можеш — рече Клеъри. — Аз знам, Джейс, била съм една от тях. Ти си още малък за каквато и да е работа, а освен това уменията, които имаш… е, професионалните убийци са по-възрастни от теб. И са престъпници.

— Аз не съм убиец.

— Ако живееш в света на мундитата, ще бъдеш считан за такъв — каза Люк.

Джейс сви вироглаво устни и Клеъри разбра, че думите на Люк го уязвиха дълбоко.

— Ти не разбираш — каза с внезапна покруса в гласа. — Не мога да се върна. Мерис иска да мразя Валънтайн. А аз не мога.

Вдигна брадичка, стегна челюстта си, очите му се приковаха в Люк, сякаш очакваше възрастният мъж да му отговори с насмешка или дори погнуса. В крайна сметка, Люк имаше повече причини да мрази Валънтайн, от който и да е друг на света.

— Знам — каза Люк. — Някога и аз го обичах.

Джейс въздъхна, едва ли не с облекчение и Клеъри изведнъж си помисли: Ето защо е дошъл тук, на това място. Не просто за да се сбие с някого, а да се срещне с Люк. Защото Люк щеше да го разбере. Не всичко, което правеше Джейс, беше откачено и гибелно. Просто така изглеждаше.

— Не е нужно да лъжеш, че мразиш баща си — каза Люк. — Било то и за да докажеш нещо на Мерис. Тя би трябвало да те разбере.

Клеъри се приближи до Джейс, опитвайки се да разчете мислите по лицето му. То беше като книга, написана на чужд език, който само бегло бе изучавала.

— Тя наистина ли каза, че не иска да се връщаш? — попита Клеъри. — Или просто си си въобразил, че е казала това и си си тръгнал?

— Тя каза, че може би ще е по-добре за известно време да ме няма — отвърна Джейс. — Не каза къде да отида.

— Ти даде ли й възможност за това? — рече Люк. — Виж, Джейс. Няма никакъв проблем да останеш при мен толкова, колкото се налага. Искам да знаеш това.

Стомахът на Клеъри се сви. Мисълта Джейс да живее тук, едва ли не завинаги, я изпълваше със смесица от възторг и ужас.

— Благодаря — рече Джейс. Гласът му беше равен, но очите му се стрелнаха безпомощно към Клеъри и тя видя в тях същата зловеща смесица от емоции, които самата бе почувствала. Люк , помисли си тя, понякога ми се иска да не бъдеш чак толкова великодушен. Или толкова сляп .

— Но — продължи Люк, — надявам се, в края на краищата, да се върнеш в института, най-малкото, за да говориш с Мерис и да разбереш какво всъщност става. Имам чувството, че нещо не се е доизказала. Може би има да ти казва повече, отколкото си искал да чуеш.

Джейс откъсна погледа си от Клеъри.

— Добре. — Гласът му беше дрезгав. — Но при едно условие. Не искам да ходя сам.

— Ще дойда с теб — каза бързо Клеъри.

— Знам — понижи глас Джейс. — Аз също искам да дойдеш. Но искам да дойде и Люк.

Люк бе изумен.